- Той настоява да вземе децата - продължи госпожа Ебърли и очите й отново се насълзиха.
Тео се учуди на бързината, с която тя започваше и спираше да плаче.
- На колко години са?
- На четири и на шест.
- Съпругът ви няма да получи родителските права. Повярвайте ми.
Изведнъж учителката се съвзе и го погледна учудено.
- Сигурен ли си?
- Напълно, госпожо Ебърли. Когато става въпрос за децата, законът винаги е на страната на майката. Не се съмнявам, че сте прекрасен родител. Вие сте чудесна учителка и добър човек. Не се тревожете за синовете си, никой няма да ви ги отнеме.
- Благодаря ти, Тео - засия радостно тя и докосна ръката му.
- Съпругът получава родителските права в около десет процента от случаите. Но все пак трябва да се срещнете с майка ми.
- Мъжът ми вече се е свързал с адвокат. Той го е уверил, че няма да се наложи да плаща висока издръжка на мен и децата.
- Значи адвокатът не разбира нищо или съпругът ви не казва истината. Повярвайте ми, щатът ще ви осигури висока издръжка. Но първо говорете с майка ми.
- Не мога да си позволя адвокат, Тео. Учителската ми заплата не е достатъчна.
- Обърнахте ли се към брачен консултант?
- Не.
- Майка ми веднага ще ви посъветва да го направите. Тя отказва да поеме бракоразводно дело, ако съпрузите не са се опитали да спасят брака си.
- Не познавам брачен консултант.
Тео посочи към бюрото и попита:
- Може ли да ползвам лаптопа?
- Да, разбира се.
Той го взе и отвори някаква страница в интернет. Госпожа Ебърли го наблюдаваше съсредоточено, докато той натискаше клавишите.
- Ето на кого трябва да се обадите. Много е добър. Майка ми често го препоръчва на клиентите си.
Тео обърна екрана към учителката. Госпожа Ебърли записа името и телефонния номер на консултанта.
- Знаеш ли каква е тарифата му? - попита угрижено тя.
- Двеста долара за първия път. Препоръчвам ви да отидете със съпруга си. Така ще спестите едно посещение.
- Не знам как да ти се отблагодаря, Тео.
- За мен е удоволствие да ви помогна.
- Много съм ти задължена.
- Няма проблем.
- Моля те, не казвай на никого.
- Не се тревожете, госпожо Ебърли. Разбирам колко важно е да се пази тайна. То е неизменна част от адвокатската професия.
-Сигурна съм, че ще станеш страхотен адвокат, Тео.
- Надявам се.
Вторият час беше по геометрия с госпожа Гарман. Последва кратко междучасие на двора, след което класът се върна при господин Маунт. Това беше най-интересният час, поне според Тео. Учителят наближаваше трийсет - възраст, на която все още можеше да мечтае за юридическо образование. Баща му работеше като старши съдия във Върмонт, а брат му бе назначен в една кантора в Чикаго. Господин Маунт много искаше да стане адвокат. Беше му омръзнало да преподава.
Тъй като обичаше правото, часът по „Държава и право“ протичаше най-вече в обсъждане на различни съдебни дела - минали и настоящи.
- Добре, господа - започна господин Маунт, след като всички седнаха. Винаги се обръщаше към тях по този начин. За тринайсетгодишни момчета едва ли съществуваше по-голям комплимент. - Утре ще ви чакам тук в осем и петнайсет. Ще вземем автобус до съда, за да стигнем навреме. Директорът одобри посещението, така че сте извинени от другите часове. Носете си пари за обяд. Ще ядем в „Папис Дели“. Въпроси?
Господата слушаха съсредоточено, а лицата им сияеха от възторг.
- Да си носим ли раниците? - попита някой.
- Не - отвърна господин Маунт. - Нямате право да вкарвате чанти в съдебната зала. Ще има сериозна охрана. Все пак това е първото дело за убийство от доста време насам. Още въпроси?
- Как трябва да се облечем?
Учениците и господин Маунт бавно обърнаха очи към Тео. Всички знаеха, че той прекарва повече време в съдебните зали от самите адвокати.
- С костюм и вратовръзка ли, Тео? - попита господин Маунт.
- Не, не е необходимо. Носете нормалните си дрехи.
- Чудесно. Други въпроси? Добре. Помолих Тео да ни запознае с процеса. Ще ни опише съдебната зала, двете страни по делото и останалите подробности. Тео, имаш думата.
Тео вече бе свързал лаптопа си с мултимедийния проектор. Застана пред класа, натисна един клавиш и на интерактивната бяла дъска се появи огромна диаграма.
- Това е главната съдебна зала - започна той с най-сериозния си адвокатски тон. После насочи лазерната показалка към дъската и червената точка зашари по диаграмата. - В горната централна част се намира мястото, откъдето съдията води целия процес. Креслото му прилича на трон. Съдията по делото се казва Хенри Гантри. - Тео натисна друг клавиш и отпред се появи увеличена снимка на господин Гантри. Беше облечен в черна тога и изглеждаше много сериозен. Тео намали изображение го и го постави на мястото на съдията. После продължи: - Работи като съдия вече двайсет години и разглежда само наказателни дела. Залата му винаги е пълна и повечето адвокати го харесват. - Тео премести показалката към средата на залата. - Тук е масата на защитата, където ще седи господин Дъфи, подсъдимият по делото. - След докосване на поредния клавиш се отвори черно-бяла вестникарска снимка. - Ето го и него. Той е на четирийсет и девет и е бил женен за покойната госпожа Дъфи. Както всички знаем, господин Дъфи е обвинен в убийството й. - Тео плъзна снимката към масата на защитата. - Адвокатът му се казва Клифърд Нанс и е може би най-добрият в тази част на щата. - В следващия миг на дъската се появи цветната снимка на Нанс, облечен в тъмен костюм. Устните му бяха разтеглени в хитра усмивка. Имаше дълга къдрава коса с посивели кичури. - До защитата се намира масата на обвинението, представлявано от Джак Хоугън. Той е окръжният прокурор. - Лицето на Хоугън се появи за няколко секунди, преди да бъде поставено на място.