- Откъде взе снимките? - попита някой.
- Всяка година Асоциацията на юристите публикува регистър на адвокатите, прокурорите и съдиите -отвърна Тео.
- И ти ли си включен в него?
Из стаята се разнесе смях.
- Не. Нека продължим. И на двете маси ще присъстват още юристи и асистенти. Тази част на залата обикновено е доста пренаселена. А тук, от другата страна на защитата, е ложата на съдебните заседатели. В нея има общо четиринайсет стола - дванайсет за редовните заседатели и два за заместниците. В повечето щати се избират по дванайсет съдебни заседатели, но се допускат изключения. Независимо от техния брой решението им трябва да бъде единодушно, поне по наказателните дела. Определят се и двама заместници, в случай че някой се разболее или отсъства по друга причина. Изборът на заседателите се състоя миналата седмица, затова няма да се спираме на тази процедура. Доста е скучна. - Тео придвижи показалката и червената точка спря под мястото на съдията. - Стенографката седи тук. Използва специална машина, която на външен вид прилича на пишеща, но всъщност е съвсем различна. Работата й е да записва всяка дума, казана по време на делото. Вероятно ви звучи невъзможно, но тя се справя доста добре. По-късно изготвя протокол и го предоставя на адвокатите, прокурорите и съдията. Някои протоколи съдържат по хиляда страници. - Червената точка отново зашари по диаграмата. - Недалеч от стенографката, точно до съдията, се намира свидетелското място. Когато призоват някой свидетел, той се заклева да говори истината и сяда на стола.
- А къде ще бъдем ние?
Тео премести лазерната показалка в средата на диаграмата.
- Зад масите на защитата и обвинението е поставена дървена преграда, която отделя зрителите от юристите. Там са разположени десет реда пейки, а в средата минава пътека. Обикновено пространството е достатъчно за зрителите, но този процес е различен. - Червената точка се премести в дъното на залата. - Отгоре, над последните редове, се намира балконът, където има три дълги пейки. Ние ще седим там. Не се притеснявайте, ще успеем да видим и да чуем всичко.
- Някакви въпроси? - попита господин Маунт.
Момчетата се втренчиха в диаграмата.
- Кой ще започне пръв? - поинтересува се един ученик.
Тео закрачи из стаята.
- Щатът трябва да докаже наличието на вина. Ето защо прокурорът представя становището си преди защитата. Утре сутринта той ще се приближи до съдебните заседатели и ще произнесе встъпителната си реч, за да изложи своята позиция по случая. Адвокатът на подсъдимия ще направи същото. После прокурорът ще извика свидетелите един по един. Както знаете, по презумпция господин Дъфи е невинен. Затова е необходимо щатът да докаже противното, и то извън всякакво основателно съмнение. Не се случва често подсъдимият да пледира „невинен“. Около осемдесет процента от обвиняемите по дела за убийство признават, че са извършили престъплението. Останалите двайсет биват изправени пред съда и почти винаги отиват в затвора. В изключително редки случаи ги оправдават.
- Баща ми смята, че го е направил - каза Брайън.
- Много хора са на това мнение - отвърна Тео.
- На колко дела си присъствал, Тео?
- Не знам. На десетки.
Другите момчета в стаята дори не бяха влизали в съдебна зала и твърдението на Тео им се стори невероятно. Той продължи:
- Онези от вас, които обичат да гледат филми на подобна тематика, ще останат разочаровани. Един истински процес далеч не е толкова вълнуващ. Обикновено не се появяват неочаквани свидетели, няма драматични признания или схватки между адвокати и прокурори. В този случай дори липсват очевидци. Следователно всички доказателства, използвани от обвинението, са косвени. Ще чуете тази дума доста пъти, особено от господин Нанс, адвоката на защитата. Той ще изтъква по всякакъв начин факта, че щатът разполага само с косвени доказателства.