Най-сетне стигна и до кантората, но понеже нямаше да пише домашни, поигра на видеоигри в своя кабинет и се отегчи. Към пет часа майка му почука на вратата и го помоли да отиде в заседателната зала.
— Разбира се, мамо — кимна той. — Какво има?
— Ще видиш — отговори тя. — Ела с мен.
Когато влезе в стаята, Тео се слиса, защото завари там Пийт, който седеше в единия край на масата заедно с родителите си. Господин Буун и Елза също бяха седнали на масата. Когато госпожа Буун и Тео заеха местата си, тя заяви:
— Господин Холанд иска да каже нещо.
Той бавно се изправи, макар да нямаше нужда. Беше видимо притеснен и разтревожен. Прокашля се, изгледа всеки от тях поред и поде:
— Вижте, ще го кажа направо, няма да увъртам. Имам проблем с пиенето и утре ще постъпя в клиника за трийсет дни. Госпожа Буун уговори споразумение с полицията — ако престана да пия и остана трезвен, всички обвинения срещу мен ще отпаднат. Обещавам да го направя. — Гласът му пресекна и той погледна към госпожа Холанд, която триеше сълзите от бузите си. — Обичам семейството си и няма да ги изгубя. Обещавам.
Гласът му отново пресекна. Очевидно наистина се измъчваше и на Тео му дожаля за него. Обаче как да забрави вечерта в понеделник, или по-скоро малките часове на вторник, когато за последен път беше видял господин Холанд пиян и залитащ в двора им? Каква промяна! Тео погледна към Пийт, който също си търкаше очите.
— Искам да се извиня на всички ви за случилото се — продължи господин Холанд. — Моля да ми простите.
Тримата Буун кимнаха, че приемат извинението.
— И да благодаря на госпожа Буун, че пое нещата в свои ръце и ни помага да се измъкнем от тази каша. Обещавам това да не се повтаря, обещавам да потърся помощ и да защитя семейството си. — Ръцете на стария Холанд трепереха, очите му бяха мокри. — Благодаря ви — завърши той и седна.
— Приемаме извинението Ви. Доволна съм, че си свърших работата — заяви госпожа Буун.
— Благодаря ви — повтори господин Холанд.
Той и жена му вече се държаха за ръце.
— Ще направим всичко по силите си да ви помогнем — каза господин Буун.
Семейство Холанд кимнаха смутено. Сцената беше много неловка и Тео се притесни. От друга страна, му беше мъчно за Пийт, който страдаше заради лудостта на баща си, но пък изпитваше и облекчение, че са намерили щастлив край.
Най-сетне посетителите станаха, благодариха отново и се сбогуваха. На предната веранда Тео се ръкува с Пийт и му пожела късмет. Семейство Холанд тръгнаха заедно по тротоара и се отдалечиха надолу по улицата.
Тъй като госпожа Буун беше зает адвокат и кулинарията не беше сред любимите й дейности, семейство Буун вечеряха навън през повечето време. В понеделник винаги ходеха в италианския ресторант „Робилио“. Във вторник помагаха като доброволци в приюта за бездомни и се хранеха там. В сряда си вземаха китайска храна за вкъщи — може би най-любимата вечер на Тео, защото ядяха в хола и гледаха телевизия.
Беше любимата вечер и на Джъдж, понеже той обожаваше сладко-кисело свинско.
В четвъртък хапваха печено пилешко и малко турско бистро. Този четвъртък обаче на Тео всъщност не му се ядеше пилешко. Щеше да бъде много зает с приготовленията си за похода и за лагеруването и гората. Госпожа Буун имаше ангажимент в шест и половина и щеше да работи до късно, затова Тео беше убедил баща си отново да минат през китайския ресторант и да си вземат храна за вкъщи.
След вечеря Тео побърза да се качи в стаята си и започна да подрежда екипировката и оборудването. Винаги молеше за Коледа и за рождените дни да му купуват скаутско и къмпингарско оборудване. Тъй като беше единствено дете, той си даваше сметка какъв късметлия е да притежава повече неща от много други деца и се стараеше да не се фука. Намери списъка, озаглавен „Свръхлек багаж за къмпинг“, и започна да отмята нужното. Майорът страшно държеше багажът на децата да е лек и ефективно подбран и изискваше раниците им да не тежат повече от тринайсет килограма и половина. На следващата сутрин щеше да претегли всяка, преди да се качат в автобуса.
Раницата на Тео беше свръхлека — найлонова с подплатени презрамки, колан на хълбоците и единайсет външни джоба. Тежеше по-малко от два килограма. Палатката му беше единична и куполна, също найлонова и свръхлека. Тежеше килограм и половина и разпъната осигуряваше два квадратни метра площ, предостатъчно място. Спалният му чувал беше подплатен, подходящ за всеки сезон, тежеше малко повече от килограм и беше подходящ за температури над нулата. Прогнозата обещаваше меко време през уикенда. Постелката му за спане беше от пяна и тежеше триста грама. Дъждобранът за палатката му беше найлонов и тежеше половин килограм заедно с металните пръстени на отворите.