Майорът не обичаше храни, които изискват готвене, защото се налагаше човек да носи твърде много неща. Вместо това предпочиташе готовите храни и енергийните блокчета. Тео си планира шест хранения: едно в петък вечерта, три в събота, закуска и обяд в неделя. С дневните си пари купи три пакета замразени и вакуумирани нудъли с пилешко, два пакета макарони със сирене, два пакета вафли за закуска и два пакета бьоф строганов с нудъли. Добавяш гореща вода и храната ти е готова. Купи си и десетина енергийни блокчета. Сигурно попрекали, но пък беше разумно да има допълнително храна. Тео знаеше, че сред петнайсетте скаути, които щяха да дойдат на похода, поне двама щяха да останат без достатъчно храна. Неговите припаси тежаха около килограм и половина. Пластмасовият му готварски комплект включваше двулитрова тенджера, две купи, две чаши, нож, вилица и лъжица, които общо тежаха само седемстотин и петдесет грама.
Тъй като щяха да се движат по точно определен маршрут, майорът им каза да не предвиждат навигация. Тео прегледа списъка си и изключи картата, компаса и джипиеса. Освен това знаеше, че майорът ще носи малък джипиес и мобилен телефон.
Отново погледна списъка: фенерче, батерии, балсам за устни, слънцезащитен крем, допълнителен инхалатор за астмата му, нож, комплект за първа помощ, бутилка за вода, кибрит, запалка и тоалетна хартия в малка водоустойчива кутия. Дрехите му се състояха от онези, които щеше да носи в гората в петък следобед, плюс две ризи, чифт панталони, чорапи, бельо, дъждобран, жилетка и ръкавици. Не възнамеряваше да си взема четка за зъби и паста — чисто разхищение на пространство! Туристическите му обувки бяха непромокаеми и понеже щеше да ги обуе, не ги включи в сметките на теглото. Поставеното от майора ограничение от тринайсет килограма и половина касаеше само съдържанието на раницата.
Тео много внимателно подреди оборудването и храната си. Както винаги, нямаше нито един излишен квадратен сантиметър. Той с мъка успя да дръпне ципа. Замъкна раницата долу, показа я гордо на родителите си, които четяха в библиотеката, и поиска разрешение да използва кантарчето в банята им. Раницата тежеше петнайсет килограма, затова Тео се качи обратно горе, извади всичко и го подреди върху леглото, прочете отново списъка и започна да обмисля какво да извади. Докато си мърмореше, Джъдж го наблюдаваше с интерес. Тео извади една риза, чифт чорапи и два пакета храна. Извади и дъждобрана, защото според прогнозата времето щеше да бъде ясно, пък и си каза, че ако вали, просто ще си остане в палатката.
Когато отново се запъти към кантарчето долу, майка му попита:
— Теди, скъпи, убеден ли си, че ще бъдеш в безопасност там?
— Стига, Марсела, вече водихме този разговор — намеси се баща му.
Тео знаеше, че майка му няма да наложи вето на уикенда, че въпросът й просто беше плод на майчинска загриженост, но отговори учтиво:
— Разбира се, мамо. Няма нищо страшно. Всички сме опитни скаути, а ти имаш доверие на майора, нали?
— Да, струва ми се — отговори тя.
— Нищо няма да му се случи — увери я баща му. Тео подозираше, че двамата планират да прекарат кротък уикенд без него. Нямаше да им липсва.
Второто теглене показа тринайсет килограма и осемстотин грама. Тео реши да остави нещата така. Майорът със сигурност нямаше да се заяде за такава дреболия.
7
Петък сутринта, последният ден от ужасните тестове. Изпитанието бе на път да приключи и Тео толкова се вълнуваше от предстоящия уикенд, че изгълта набързо закуската си и излезе десет минути по-рано.
Настроението определено беше по-ведро, когато осмокласниците се събраха в залата. Пийт беше усмихнат, за пръв път тази седмица. Ейприл също се усмихна и кимна на Тео от отсрещната страна на стаята. Учителите раздадоха тестовете и точно в девет часа работата започна. Тео атакува теста като никога преди, сякаш часовникът щеше да се завърти по-бързо, ако той действаше на високи обороти. Е, не се завъртя, но за пръв път тази седмица той се почувства сигурен с материала. Сутрешният етап включваше история — лесен предмет за Тео. Отговаряше на въпросите един след друг.