— В такъв случай не съм сигурен, че ми се играе голф.
— Хайде, бъди добро момче. Колко яйца?
— Две за мен и две за кучето.
— Сигурно ще ти бъде интересно да прегледаш заглавията в днешния вестник.
— Какво се е случило?
— Има статия за резултатите от тестовете. Училището ни се е представило много добре.
— Страхотно. Тъкмо от това имах нужда.
Тео неохотно посегна към „Стратънбърг Дейли Нюз“. Уводната статия беше хвалебствен репортаж за страхотните резултати от общите тестове на учениците от трети, пети и осми клас. Поздравяваха всички. От огромно значение беше подобряването на резултатите на учениците от „Ийст“. Те обикновено се представяха най-зле от трите училища в града, чиито възпитаници се вливаха в редиците на гимназията „Стратънбърг“.
Осмокласниците от „Стратънбърг“ и „Сентръл“ винаги демонстрираха по-високи резултати, а „Ийст“ изоставаше. Говореше се, че училището ще бъде поставено на изпитателен срок, ако положението не се подобри. „Ийст Мидъл“ се намираше в другия край на града и Тео почти не познаваше деца, които учеха там.
В средата на първата страница на вестника се мъдреше голяма снимка на д-р Кармен Ступ, градската инспекторка по образование. Цитираха хвалбите й за тестовете и за представянето на „нашите“ ученици. Тео не я познаваше, но тя често се появяваше по вестниците. Беше останал с впечатлението, че е важна личност, макар че работата й беше изпълнена с противоречия. Д-р Ступ, изглежда, изпитваше прекалено голямо удоволствие от нея, поне според мнението на Тео.
Под снимката й беше представена сравнителна графика на резултатите на осмокласниците. „Стратънбърг“ и „Сентръл“ бяха наравно, а „Ийст“ изоставаше съвсем малко. След това имаше подобна графика от предишната година, според която „Ийст“ беше много по-назад. Д-р Ступ поздравяваше „Ийст“ за усърдната им работа и твърдеше, че напредъкът е удивителен.
Беконът цвърчеше и в кухнята се разнесе прекрасно ухание. Джъдж беше застанал до госпожа Буун и печката с неизменния умолителен поглед.
— Добри новини за „Ийст“ — отбеляза Тео.
— Да, определено — усмихна се леко госпожа Буун, скептична както винаги. — Явно учителите там най-накрая са се научили да подготвят учениците за тестовете. Надали децата са станали по-умни. Просто са овладели системата на тестовете.
— Мамо, тези разговори започват да ми омръзват.
— На мен също.
Филийките изскочиха от тостера, госпожа Буун намаза с масло и двете и ги остави в чинията на Тео. Сложи и любимото му прасковено сладко, наля му чаша сок от грейпфрут и поднесе храната. На него и на Джъдж.
— Благодаря, мамо.
— За нищо, Теди. Сега си изяж закуската, а аз отивам да се насладя на една дълга топла вана.
Щеше да се излежава във ваната поне един час — Тео просто не го проумяваше. Мразеше топлите вани от деня на раждането си. И по душовете не си падаше особено, но не му оставаха много други варианти. Пък и имаше нещо… как да го кажем?… нехигиенично?… в това да се излежаваш в топла вода, която е хубава в началото, но става все по-мръсна, колкото повече трае мъчението. Душът поне отмиваше мръсната вода.
Тео обаче не сподели мислите си. Къпането беше другата причина да е такъв любител на лагеруването сред природата. Можеше дни наред да си ходи некъпан и на никого не му пукаше.
Чу джипа на баща си да спира в гаража. Джъдж изръмжа тихо, все едно постоянно е нащрек и е готов всеки момент да нападне, но побърза да насочи вниманието си обратно към яйцата и бекона.
Господин Буун влезе в кухнята с широка усмивка и сърдечно поздрави:
— Добро утро, Тео.
— Добро утро, татко.
— Готов ли си за голф?
— Само ако няма да обсъждаме тестовете.
— Дадено.
Господин Буун разроши пътьом косата на момчето и отбеляза:
— Прекрасен ден. Побързай.
Тео се усмихна. Баща му беше в прекрасно настроение. Всичко беше наред.
10
Късно в неделя следобед Тео седеше в стаята си и отегчено се взираше в домашните си, като мислеше за нещо съвсем различно. Телефонът му издрънча. Есемес от Ейприл: Тео, трябва да поговорим. Веднага. Спешно. Среща в „Гъф“.
Съобщението вещаеше единствено неприятности. Обстановката в семейството й беше нестабилна — там се случваха странни неща. Отговори: Добре. Какво има?