Ще ти кажа, като се видим. Побързай.
Тео слезе по стълбите и заяви на майка си, че ще се види с Ейприл да хапнат замразен йогурт. Както можеше да очаква, тя го посъветва:
— Добре, но не прекалявай с това нещо.
Баща му, който четеше „Сънди Нюз“, се намеси:
— Това е просто кисело мляко. Не е ли здравословно?
— Има ужасно много захар, Уудс, а според мен Тео яде предостатъчно сладко.
— Само една топка, може ли? — попита Тео, макар че никога не хапваше само една топка и сега също не смяташе да се ограничава.
— И да се прибереш за вечеря — предупреди го майка му.
Вечерята в неделя беше най-нелюбимото ядене за Тео, защото готвеше майка му. Тя не се интересуваше особено от кулинария и неопитността й беше очевидна.
— Разбира се, мамо. Връщам се след час.
На излизане си помисли, че госпожа Буун не му е наредила изрично да изяде само една топка сладолед. Той сам беше предложил, макар и с половин уста, а тя беше подминала думите му. Затова, поне според него, беше свободен да прави каквото си пожелае. Друго дете на мястото на Тео — е двама родители адвокати — щеше да бъде нащрек.
Ейприл го чакаше в сепарето в дъното, далече от всички останали. Не си беше поръчала нищо и изглеждаше напрегната.
— Какво да ти взема? — попита Тео.
— Нищо.
— Добре, тогава и аз няма да си поръчам нищо. А ако не си поръчаме нищо, ще ни помолят да напуснем.
— Добре. Една топка кокосов сладолед с лимон.
— Звучи ужасно.
— Моля те.
Тео поръча една топка за нея и обичайните две топки шоколадов сладолед с натрошени бисквити „Орео“ за себе си. Само да можеше да го види майка му! Плати и за двете и ги отнесе в сепарето.
— Мерси — учтиво каза Ейприл.
— Е, какво има? — попита Тео.
Тя все едно не забелязваше сладоледа.
— Не знам откъде да започна.
Ейприл замълча и се замисли. Изобщо не беше уплашена или тъжна, както очакваше Тео. Напротив, изглеждаше превъзбудена.
— Снощи нашите решиха да вечерят на някое хубаво място, защото имаха годишнина. Никога не излизат двамата, затова се зарадвах. Докато не ми съобщиха, че Джанел ще дойде да седи с мен. Аз съм на тринайсет и те непрекъснато ме оставят сама, затова просто не проумявах защо изведнъж имам нужда от бавачка. Обаче не исках да им развалям специалната вечер, пък и Джанел ми е нещо като стара приятелка. На осемнайсет е и когато бях по-малка, няколко пъти ме е гледала. Живее наблизо и е много готина. И така, Джанел дойде, поръчахме си пица и гледахме стари филми. Тя е голяма бъбривка и, честно казано, ми беше много забавно. Все едно е по-голямата ми сестра. Истинската ми по-голяма сестра Марч замина отдавна и снощи си дадох сметка колко много ми липсва. Както и да е, Джанел ме попита как са минали тестовете в училище и аз я осведомих, че за малко не съм успяла да вляза в паралелка за напреднали. Тя също не успяла, когато била осми клас, и ме увери, че няма нищо страшно. Обаче сега идва най-важното и трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого.
Тео само кимна. Преглътна и каза:
— Обещавам.
— Тео, става дума за нещо сериозно. Нещата може да загрубеят.
— Добре.
— Може да се отрази и на отношенията ни.
— Ясно.
— Просто не повярвах на ушите си, когато чух.
— Няма ли да хапнеш поне една лъжичка?
— После. Трябва да ми обещаеш…
— Вече ти обещах, продължавай.
— Добре.
Ейприл се озърна подозрително. Двамата бяха единствените посетители в „Гъф“. Продавачката на безалкохолните напитки играеше на някаква игра на телефона си.
— Ето каква е работата. Джанел има по-голяма сестра, казва се Бинки, която преподава математика на осмокласниците в „Ийст“. Там е от няколко години и твърди, че училището има сериозни проблеми. Бинки казала на Джанел, че тази година група учители се събрали и променили резултатите след предаването на тестовете. Срещнали се в училището в събота, след приключването на тестовете, когато ти отиде на поход със скаутите, заключили вратата и няколко часа трили грешните отговори и ги заменяли с правилните.
Тео тъкмо поднасяше нова лъжичка сладолед към устата си. Върна я обратно в купичката и се вторачи в Ейприл.
— Джанел твърди така — увери го тя. — Бинки се отбила в училището в събота да си вземе слънчевите очила от стаята. Видяла колите им на паркинга и разбрала, че са там. По-късно една от учителките, която познава добре, й доверила истината и Бинки се шашнала. Учителката се чувствала ужасно от стореното и се страхувала, че ще ги разкрият. Постъпили така, защото имало опасност училището да бъде поставено на изпитателен срок или нещо още по-лошо. Затова скалъпили тази измама, Тео. Учителите мислели, че помагат на децата, че спасяват училището и така нататък.