Излишно бе да се отбелязва, че целият процес на провеждането на тестовете, оценяването, разпределянето на учениците по направления и атестирането на учителите се ползваше с крайно противоречиво отношение. Разбира се, учениците го мразеха. Повечето учители не го обичаха. Почти всички родители искаха децата им да влязат в паралелките за напреднали и почти всички оставаха разочаровани. Онези, чиито деца изоставаха в надпреварата, се ядосваха и дори се чувстваха неловко.
А споровете продължаваха. Госпожа Буун беше категоричен противник на системата, а господин Буун, естествено, беше неин поддръжник. Семейството обсъждаше тестовете от седмици — на вечеря, в колата и дори пред телевизора. Вече цял месец учителите на осмокласниците ги подготвяха за тестовете. Наричаха процеса „тренировка“, което означаваше, че не влагаха никакво творчество в преподаването и никой не се забавляваше в час.
На Тео вече му беше дошло до гуша от тестове, а те още дори не бяха започнали.
Той се облече, грабна раницата си и слезе долу, следван по петите от Джъдж. Пожела „добро утро“ на майка си, която както обикновено се беше сгушила на канапето по халат, пиеше кафе и четеше вестник. Господин Буун винаги излизаше рано и се срещаше с приятели на кафе в едно и също заведение в центъра на града.
Тео приготви две купи с „Чириос“ и остави едната на пода за Джъдж. Почти винаги се хранеха мълчаливо, но от време на време госпожа Буун идваше при тях да си поговорят. Правеше го, когато подозираше, че нещо тревожи Тео.
Сега тя влезе в кухнята, наля си още кафе и седна срещу сина си.
— Какво предстои днес?
— Пак преговор и тренировка за тестовете.
— Притесняваш ли се?
— Всъщност не. Просто вече съм изморен. Не се представям добре на такива тестове, затова не ги харесвам.
Вярно беше. Тео беше почти пълен отличник, имаше по някоя петица само по точните науки, но никога не постигаше хубави резултати на общите тестове.
— Ами ако не успея да се класирам в паралелката за напреднали догодина? — попита той.
— Теди, ще се представиш отлично в гимназията, в колежа и в правния факултет, ако решиш да учиш право. Не се тревожи в каква паралелка ще те сложат в девети клас.
— Благодаря, мамо.
Думите й му подействаха добре, макар да го нарече „Теди“ — обръщение, което тя, за щастие, използваше само когато бяха насаме.
Тео имаше приятели, чиито родители буквално откачаха и сън не ги ловеше заради тестовете. Ако децата им не успееха да влязат в паралелките за напреднали, родителите им бяха убедени, че ги очаква отвратителен живот. Тео го намираше за пълна глупост.
— Сигурно знаеш, че в цялата страна се надига съпротива срещу тези тестове. Стават все по-непопулярни. Изглежда, че много ученици преписват.
— Но как се преписва на тест?
— Не съм сигурна, но съм чела, че се преписва. Някъде учителите сменяли отговорите. Трудно е за вярване, нали?
— Защо му е на един учител да го прави?
— Ами в конкретния случай училището не се представяло добре на окръжно ниво. Освен това учителите искали да получат бонуси. На мен всичко това ми изглежда безсмислено.
— Мисля, че се разболявам. Блед ли съм?
— Не, Теди, изглеждаш ми напълно здрав.
Беше осем часът, време да тръгва. Тео вдигна двете купи и ги остави в мивката както винаги. Целуна майка си по бузата и обяви:
— Тръгвам.
— Имаш ли пари за обяд? — попита тя.
Все един и същ въпрос пет дни седмично.
— Естествено.
— Написа ли си домашното?
— Разбира се, мамо.
— Кога ще се видим?
— Ще се отбия в кантората след училище.
Тео минаваше през кантората всеки ден след училище, без изключение, но госпожа Буун въпреки това го питаше.
— Внимавай — предупреди го тя. — И винаги се усмихвай.
— Усмихвам се, мамо.
— Обичам те, Теди.
— И аз те обичам.
Тео се сбогува с Джъдж, когото госпожа Буун щеше да откара до кантората. Цял ден кучето щеше да спи и да яде най-безгрижно. Тео яхна колелото си и отново му се прииска през следващите четири дни да бъде куче.
2
В 8:40 ч. звънецът би и господин Маунт призова възпитаниците си към ред. Обикновено в понеделник те бяха доста буйни и си разказваха преживелиците през уикенда. Днес обаче кротуваха. Истината бе, че всички, свързани с осмите класове: децата, учителите и административните служители, може би дори секретарите и портиерите, се бояха от предстоящата седмица.