— Сигурно. Просто не ми допада да обвиняваш някого, без да знаеш фактите.
— Ама че адвокат си станал, Тео.
— Добре. Аз съм адвокатът, ти си клиентът. Съветвам те да зарежеш тази история и да не обелваш нито дума пред никого. Никога. Разбра ли?
— Разбрах. Престани да се тревожиш.
Тео плъзна писмото обратно към нея.
— Не, този екземпляр е за теб.
— Не го искам.
12
Два дни по-късно Тео изтопурка надолу по стълбите, следван от Джъдж, и завари майка си в кухнята. Беше облечена с тъмнокафява рокля и подходящи обувки на висок ток и Тео веднага разбра, че тя ще ходи в съда. Майка му пазеше най-хубавите си дрехи за такива случаи и често се оплакваше, че от жените адвокати се очаква да бъдат елегантни, а мъжете могат да си ходят както си искат. Според Тео не беше вярно. Той прекарваше много време в съдебните зали и смяташе, че всички адвокати се издокарват, когато се явяват пред съдебно жури или пред съдиите.
— Трябва да съм в съда в девет, Тео — каза майка му. — Ще бъда там цял ден и сигурно ще закъснея за вечеря.
— Добре, мамо. Какво става?
— Бракоразводно дело. Хвърли едно око на сутрешния вестник.
Тео сипваше „Чириос“ поравно в две големи купи. Джъдж често оглеждаше и неговата купа, преди да се нахвърли на своята, за да се увери, че е получил, колкото и Тео.
Тя го целуна по бузата.
— Тръгвам. Имаш ли пари за обяд?
— Да, госпожо.
— Написали си домашните?
— Всичките, мамо.
— Пожелавам ти страхотен ден, Теди, и не забравяй да се усмихваш.
— Дадено.
— И да заключиш.
— Добре, мамо.
След като тя затвори вратата, Тео седна да закуси. Придърпа вестника и погледна първата страница. Голямото заглавие гласеше: „Възникват въпроси около тестовете“. Тео забрави за закуската и зачете. Репортерът се позоваваше на анонимен източник и пишеше, че училищните власти разследват слухове за вероятно фалшифициране на резултатите от тестовете на осмокласниците в „Ийст Мидъл“. Репортерът повтаряше вече известното: че осмокласниците в училището са демонстрирали забележително повишаване на нивото в сравнение с предишната година, толкова забележително, че са възникнали подозрения. Още по-подозрително било, че училищната управа отказвала да говори. Имаше още една снимка на д-р Кармен Ступ и репортерът пишеше, че всичките му опити да разговаря с инспекторката са получили отказ. Адвокатът на училищното настоятелство г-н Робърт Макнайл не отговарял на обажданията му. Репортерът се беше опитал да разговаря с няколко човека, но всички му бяха отказали. Неназованият му източник твърдеше, че д-р Ступ и г-н Макнайл са получили анонимно писмо, което предизвиква много въпроси относно „промяна“ на резултатите.
Статията звучеше нападателно и не оставяше нито капка съмнение, че журналистът няма да се откаже.
— Ау! — промърмори Тео и изгуби апетит.
Препрочете статията и успя да преглътне няколко лъжици, после набързо изплакна купите, забрави да си измие зъбите и се сбогува с Джъдж. Кучето не беше доволно, че го оставят само у дома. Обикновено господин Буун го караше в кантората, но понякога се налагаше да остава само по цял ден. А това го разстройваше. Тео потупа успокоително Джъдж по главата и обеща да мине да го вземе след училище.
След втория час Тео се промъкна в лабораторията, отвори лаптопа си и прегледа местните новини. Имаше нещо ново. В девет часа сутринта д-р Ступ беше направила изявление, в което твърдеше, че училищното настоятелство е наело „независими следователи“ да проучат „слуховете“ за измами в „Ийст Мидъл“.
Разследването се развиваше по-бързо от новината за него. Всъщност подозренията на д-р Ступ и екипа й се породили малко след като видели резултатите от тестовете. Напредъкът в „Ийст Мидъл“ бил недостоверно голям. Те обаче били принудени да приемат резултатите и дори ги коментирали ласкаво, защото искрено се надявали зад тях да не се крие нищо престъпно. Може би резултатите просто били точни и животът щял да си продължи мирно и кротко.
Анонимното писмо обаче ги озадачило. Фактът, че авторът му проявил достатъчно смелост да назове имена на извършители — г-н Ландън и г-жа Ковак, принудил д-р Ступ да започне да задава въпроси. Адвокатът господин Макнайл я посъветвал незабавно да наеме следователи извън училищната система и да стигне до дъното на проблема. И после някой — никога нямало да узнаят кой — издал новината на репортера от вестника и скандалът вече се раздухваше.