— Да. И не твърдя, че си постъпила неправилно, Ейприл. Просто в момента не знам какво да мисля.
— Искам да ми бъдеш приятел, Тео.
— Винаги съм твой приятел. И никой никога няма да узнае какво си направила, ясно?
— Ясно.
13
За огромна радост на Ейприл Джанел й се обади в събота сутринта и я покани да отидат на кино — можели да гледат някоя сутрешна прожекция и после да хапнат пица. Бащата на Ейприл, Том Финмор, по случайност се оказа у дома, което беше истинска рядкост, и беше в добро настроение, което беше още по-голяма рядкост. Той позволи и й даде пари. Момичетата извървяха няколко пресечки до киното, гледаха някаква романтична комедия с Ейми Полър, после отидоха в „Санто“ — популярно заведение близо до колежа „Стратън“, където сервираха „световноизвестната сицилианска пица“.
Ейприл се чувстваше като най-голямата щастливка на света. Беше излязла с осемнайсетгодишна гимназистка, готино момиче, което скоро щеше да напусне дома си и да замине да учи в колеж.
Докато похапваха пица, Джанел заговори за сестра си Бинки и за бурята, която се задаваше в прогимназията „Ийст“.
Бинки се тревожеше за своя приятелка и колежка. Дженива Хъл бе сред петимата учители, заподозрени в измама. Дженива уж била изпълнена с угризения заради участието си в подмяната на резултатите и била притеснена до смърт да не я заловят. Из цялото училище били плъзнали следователи и репортери, всички се тревожели. Дори Бинки и учителите, които не били замесени. Ако скандалът се раздухаше, цялото училище щеше да получи огромна плесница. А и бездруго си имаше предостатъчно проблеми. Скандалът вероятно щеше да му навреди сериозно и дори да предизвика закриването му.
Внезапно Ейприл усети как коремът й се стяга. На огромен възел. До каква степен тази бъркотия се дължеше на нея? Нямаше представа, но се чувстваше виновна за нещо.
Джанел знаеше, че Ейприл е близка приятелка на Тео и че майката на Тео е уважаван адвокат. Бинки се чудела дали госпожа Буун би се съгласила да се срещне с Дженива Хъл.
Положението става наистина странно, помисли си Ейприл. Гризеше парчето си пица, но нямаше апетит. Всичко беше много объркано: на Тео не му беше достигнала само една точка, за да се класира в паралелка за напреднали, точно като на Ейприл, а сега майка му можеше да стане адвокат на една от учителките, отговорни за неуспеха на сина й. Ейприл обясни, че няма представа дали госпожа Буун ще прояви интерес и ще поеме подобен случай. Дженива Хъл трябва да й се обади и да попита.
Ейприл вече се беше замесила по-сериозно, отколкото възнамеряваше. Искаше й се никога да не бе чувала за Бинки, Дженива Хъл, господин Ландън или госпожа Ковак. Защо точно тя се бе оказала човекът, който знаеше имената на трима от петимата извършители? Само да не беше изпращала анонимното писмо! Трябваше да послуша Тео.
Както винаги, неделният брой на „Стратънбърг Нюз“ беше дебел близо три сантиметра и почти половината беше пълен с реклами. Този факт ужасно дразнеше господин Буун, който всяка неделя сутрин мърмореше за разхищението на хартия. Госпожа Буун наля масло в огъня, като подметна:
— Не мога да повярвам, че има толкова реклами!
Намигна на Тео и двамата бяха залети от потока оплаквания на господин Буун. Такива номера си въртяха възрастните.
Тео рядко четеше сутрешния вестник, но напоследък беше запленен от новините. И наистина, заглавието на първа страница гласеше: „Продължава разследването на резултатите от тестовете в «Ийст Мидъл»“. Същият журналист — човекът явно си имаше мисия — пишеше, че частните следователи, наети от училищното настоятелство, работят денонощно, за да приключат със задачата си. Бяха интервюирали много преподаватели на осмите класове — общо бяха двайсет и двама — и твърдяха, че са постигнали „значителен напредък“. Няколко учители обаче отказваха да им съдействат. Д-р Ступ уверяваше всички в желанието на своя екип да бъде проведено щателно разследване и така нататък. Тя обещаваше, ако открият нередности, да предприемат открити и енергични мерки. Никакви тайни.
Статията завършваше с тревожни думи. Цитираше се Джак Хоугън, прокурор и главен обвинител по наказателни дела, който заявяваше, че той и колегите му „на този етап не участват в разследването, но го държат под око“.