Тео прочете това и попита баща си:
— Татко, възможно ли е тези учители здравата да загазят?
Родителите му не се занимаваха с наказателни дела. Господин Буун се бе специализирал в сделки с недвижими имоти и рядко ходеше в съда. Госпожа Буун се беше насочила към семейното право и водеше много бракоразводни дела. Понякога поемаше случаи, които я принуждаваха да си има вземане-даване с полицията, като бъркотията със семейство Холанд и обвиненията срещу бащата на Пийт, но в повечето случаи избягваше наказателното право.
Ала тъй като и двамата бяха адвокати, никога не пропускаха да коментират правен казус. Госпожа Буун тутакси отговори:
— Не, разбира се. Това е вътрешен въпрос и учителите ще бъдат наказани от училищното настоятелство.
И понеже двамата съпрузи никога не бяха на едно мнение по правните казуси, господин Буун възрази:
— Не съм толкова сигурен. Ако се окаже вярно и тези учители са действали заедно, може да се изправят пред обвинение в заговор. Не твърдя, че би било правилно, но прокурорите много обичат заговорите и често реагират прекомерно агресивно.
— Нелепо е, Уудс — възкликна госпожа Буун. — Тези хора не са престъпници. Може да са постъпили неправилно, но не са нарушили никакъв закон.
— Не казах, че са престъпници, но това е сива зона, в която мнозина могат здравата да си изпатят.
Госпожа Буун поклати глава, но не каза нищо. Господин Буун беше прав.
— Какво точно е заговор? — попита Тео.
Господин Буун се позамисли и отговори:
— Когато двама или повече души съвместно извършват непозволено или противозаконно деяние. В наше време прокурорите го използват като обобщаващо понятие за всякакви прояви на лошо поведение. Имам приятел наказателен адвокат, който твърди, че обвинението в заговор се използва често, когато не е ясно точно какво престъпление е извършено. Не си ли съгласна, Марсела?
— Може би — сви рамене тя.
Тео си мислеше за Ейприл и за нейното анонимно писмо. Ако по някаква причина учителите бъдеха арестувани и обвинени в престъпление, Ейприл никога нямаше да си прости. Тео знаеше, че тя се информира за всичко от вестника и онлайн и сега вероятно умираше от притеснение.
— Не се чувствам много добре — каза Тео. — Мисля, че имам разстройство.
— Каква изненада! — възкликна господин Буун. — Неделя сутрин е, време е да се приготвяш за църква, а ти не се чувстваш добре. Много често взе да се случва.
— Изглеждаш ми съвсем добре — отбеляза госпожа Буун.
— Наистина ли ще ходим на брънч у семейство Бейли?
— Ами да, Тео — отговори майка му, — втората неделя на месеца е и ние винаги се виждаме с приятелите си след църква.
— Ваши приятели, не мои. Аз ще съм единственото дете там и ще умра от скука. Мразя тези брънчове. Отегчавам се. Вие, възрастните, си говорите ваши си работи. И всички ми се хилят, разпитват ме за училище и се правят на забавни, все едно съм някое сладко пале, което има нужда да го развличат. Ужас!
Родителите му се спогледаха — май този път наистина го чуха. Подобни погледи бяха рядкост, когато обсъждаха традициите на семейство Буун. Тези дребни ритуали бяха важни за тях и те не искаха да разстройват организацията на живота си.
— А какво ще обядваш? — попита накрая госпожа Буун.
Нещо, каквото и да е.
— Ще се прибера и ще си направя сандвич. Моля те, мамо, нека да не идвам.
— Е, семейство Бейли ще се разочароват — попреувеличи господин Буун.
— На кого му пука за семейство Бейли? — попита Тео. — Ще го преживеят. Пожелавам ви приятно прекарване с другите възрастни, на никого няма да липсвам. Моля ви.
— Е, какво ще кажеш, Уудс? — попита госпожа Буун.
— И аз бих искал да го пропусна — изломоти съпругът й през смях, макар че госпожа Буун не виждаше нищо смешно.
Тя погледна Тео и каза:
— Добре, само този път.
Тео не можеше да повярва на късмета си.
— Благодаря, мамо!
— А сега тичай горе да се приготвиш за църква.
14
В понеделник сутринта Тео подрани с няколко минути в училище. До стойката за велосипедите го пресрещна ухилен Пийт Холанд.
— Татко се прибра вчера, Тео, една седмица по-рано, и е в страхотна форма. Изглежда добре, съвсем здрав е и отново ни обеща, че ще престане да пие. Прекарахме си страхотно. Снощи ни заведе на пица — за пръв път го прави. Никога не съм виждал родителите си да се усмихват и да се смеят толкова.