Дженива най-сетне замълча и изтри бузите си.
— Кога започнахте да подменяте резултатите от тестовете? — попита госпожа Буун.
— Миналата година го направих за пръв път. Тогава не променихме много тестове. Но имаше опасност училището да бъде поставено на изпитателен срок, затова сега променихме много повече резултати. Наистина е странно, защото сякаш знаехме, че рано или късно ще ни спипат, обаче въпреки това го направихме. Звучи налудничаво, нали?
— Не, не е така. Важно е поне през следващите няколко дни да не общувате с другите учители. След малко ще се свържа с директора и ще уточня условията на отстраняването Ви от работа.
— Говорите като мой адвокат.
— Аз съм Ваш адвокат. Ще оправим тази работа.
— Благодаря.
16
Във вторник сутринта Тео и Джъдж лежаха в леглото и слушаха дъжда. На Тео не му се искаше този ден да започва. Не го тревожеше дъждът, мислеше за по-важни неща, най-вече за Ейприл. Беше се побъркала заради скандала с подправените резултати и се ужасяваше, че някой ще бъде заловен, разобличен и изпратен в затвора заради нейното анонимно писмо. Миналата вечер двамата говориха по телефона почти един час и Тео се постара да я увери, че не е загазила, че няма да я заловят и така нататък. Скандалът се вихреше с пълна сила и ставаше ясно като бял ден, че резултатите от тестовете в „Ийст Мидъл“ са предизвиквали подозрения още преди да пристигне загадъчното писмо. Тео неведнъж повтори на Ейприл, че разследването най-вероятно е щяло да започне и без нейната намеса. Не беше сигурен, че тя му вярва (пък и кой би могъл да знае всъщност?), но трябваше да й каже нещо, за да я успокои. Тя говореше за бягство, как ще се качи на някой автобус и ще замине чак за Сан Франциско. Тео й напомни, че и преди е изчезвала и че двамата с Айк са я намерили по щастлива случайност. Увери я, че всичко ще се оправи и трябва просто да остави следователите да си свършат работата.
Ейприл обаче беше разстроена и не искаше да се вслуша в гласа на разума или поне в Тео. Обвиняваше се, че учителите са загазили заради нея. Ами ако ги уволнят? Кариерата и животът им щяха да бъдат съсипани. Тео обаче й напомни, че тези хора са участвали в заговор за фалшифициране на резултатите от тестовете и че ако вината им бъде доказана, заслужават наказание.
Това продължи известно време и накрая Тео се изтощи. Никак не му се искаше за пореден ден да държи ръката й и да я утешава в училище. Затова просто слушаше дъжда и пропусна да си вземе душ. Ако намокреше косата си и си измиеше зъбите, майка му изобщо нямаше да заподозре, че не се е изкъпал. Понякога го правеше и само Джъдж знаеше какво се случва. Тео пусна душа, остави водата да тече няколко минути, облече се и слезе долу. Майка му беше на любимото си място в хола, четеше и пиеше кафе. Тео приготви закуска за Джъдж и за себе си. Забеляза сутрешния вестник на масата — недвусмислен знак, че там пише нещо, което някой от родителите му или и двамата искат Тео да прочете. След първата лъжица „Чириос“ Тео бавно придърпа вестника. Заглавието на уводната статия гласеше: „Петима учители от «Ийст Мидъл» отстранени от работа“.
Боже! Тео задъвка бавно, но не усещаше вкуса на храната. Точно над сгъвката на страницата имаше пет снимки. Насочи вниманието си към Дженива Хъл, колежката на Бинки, сестрата на Джанел. Предишната вечер Ейприл беше споделила с Тео колко й се иска изобщо да не бе срещала Джанел. Това момиче не умееше да си държи езика зад зъбите. Тя беше тласнала Ейприл да направи глупост.