Според репортера петимата учители бяха заподозрени, че съвместно са подправили резултатите от тестовете в училището и така нататък. Всъщност не пишеше нищо ново, нищо, което Тео и Ейприл вече да не знаеха.
Госпожа Буун влезе в кухнята и седна срещу Тео. Имаше онова изражение, онзи поглед, от който Тео тутакси заключи, че предстои нещо сериозно. Той бързо се помъчи да си спомни дали не е направил нещо нередно през последните няколко часа. Да, беше се престорил, че си е взел душ, но откъде би могла да разбере майка му? Лапна още една лъжица от закуската си, като че ли всичко си беше наред, и попита с пълна уста:
— Натоварен ден ли ти предстои, мамо?
Като адвокат тя обичаше да изтъква колко натоварени са дните й, колко пълен е графикът й, колко много клиенти трябва да приеме или колко часове прекарва в съда. Сега обаче тя се усмихна и каза:
— Трябва да обсъдим нещо важно, което не бива да излиза от къщи, ясно?
— Разбира се, мамо.
Каквото и да беше, беше много по-сериозно от дребната му лъжа за сутрешното къпане.
Майка му обясни, че е станала адвокат на Дженива Хъл, една от петимата учители, и че иска Тео да знае това, защото проблемите на клиентката й могат да се отразят на Тео и на крайните резултати от тестовете. Тео я слушаше внимателно, дори загреба още една лъжица от храната си и бързо установи, че му се е разминало за душа. В крайна сметка не беше загазил. Изобщо не го интересуваше дали майка му е станала адвокат на Дженива Хъл.
— Това ли е всичко? — попита той накрая.
— Ами да, Теди. Просто исках да знаеш.
— Добре, вече знам. И не ме притеснява, само гледай да не се наложи пак да правим тези тестове.
— Нищо не обещавам, Теди. Не контролирам решенията на училищното настоятелство във връзка с тестовете.
За част от секундата на Тео му се прииска да разкаже на майка си за Ейприл и за писмото. Нещата излизаха от контрол и бързо се превръщаха в проблем, с който трябваше да се заемат възрастните, а не децата. Той не беше направил нищо нередно, нали? И беше почти сигурен, че Ейприл също не е направила нищо нередно. Може би майка му трябваше да узнае цялата истина. Тя винаги знаеше как трябва да постъпят в затруднение. Тео обаче беше обещал на Ейприл, затова не каза нито дума.
Ейприл не дойде на училище. Тео не можеше да я намери никъде, не отговаряше и на есемесите му. За нея не беше необичайно да отсъства и Тео допусна, че приятелката му се крие. Опасяваше се обаче да не е направила и някоя глупост, например да избяга от къщи. Цял ден се тревожеше за Ейприл, затова след последния час отиде с колелото право у тях, но никой не му отвори. Тео закъсня за събранието на скаутите и получи строго предупреждение от страна на майора. Беше вторник, така че семейство Буун щяха да направят ежеседмичното си посещение в приюта за бездомни на Хайланд стрийт. Както винаги, Тео се включи в раздаването на вечерята, а после помогна на по-малките деца за домашните. Още нямаше вест от Ейприл.
Късно през нощта тя най-сетне му изпрати есемес. Беше си у дома, криеше се в стаята си и се страхуваше да се покаже. Звънна й, но тя не вдигна.
— Страхотно — промърмори той и угаси лампата.
Час по-късно още беше буден, Джъдж обаче невъзмутимо спеше. Хъркаше под леглото.
17
Сряда щеше да бъде ден, след чийто край на Тео щеше да му се иска да си бе останал в стаята на заключена врата. На Ейприл също. Само че подобно нещо не можеше да се случи в дома на семейство Буун, защото, ако Тео не слезеше долу до осем без петнайсет, майка му щеше да се качи и да започне да раздава заповеди.
Така или иначе, паметният ден започна точно в шест, когато телефонът звънна. Тео реши, че е Ейприл, и се зачуди дали да вдигне, но когато го направи, се оказа, че го търси друг — чичо му. Айк обикновено спеше до късно, затова подобно ранно обаждане вещаеше единствено неприятности.
— Какво има? — попита Тео.
— Какво правиш? — дрезгаво се поинтересува Айк.
— Ами спях, преди телефонът ми да забръмчи.
— Извинявай. Виж, Тео, малко съм загазил и се нуждая от помощта ти. Веднага.
Когато Тео загазеше, обикновено се обаждаше на Айк, затова сега не се поколеба нито за миг.