— Знам. Клетото момиче е ужасено. Полицаите я арестували, щракнали й белезници, натикали я на задната седалка на една патрулка и я откарали в ареста. Сигурна съм, че преди това са предупредили репортерите, само и само да я злепоставят още повече. Възмутително.
— Определиха ли гаранция? — попита господин Буун предпазливо.
Жена му беше сериозно разстроена и той искаше да й демонстрира подкрепата си. Като никога Елза мълчеше. Тео се опита да се смуши в един ъгъл, но не искаше да пропусне нито миг от разиграващата се драма.
— Не знам — отговори госпожа Буун. — Веднага отивам в ареста да разбера. Опитай се да се свържеш с Хенри Гантри по телефона и ми се обади.
— Ще дойда с теб — заяви Тео. — Може да съм ти от помощ.
— Не виждам с какво би могъл да помогнеш, Тео — отговори майка му.
— Сигурно, но не искам да пропусна веселбата.
— Това не е веселба, Тео — скастри го тя. — Въпросът е изключително важен, направо скандален.
— Няма да ти се пречкам. Днес вече ходих в ареста.
Четиримата възрастни замръзнаха и се вторачиха в него.
— Дълга история, после ще ви разказвам.
— Нямам време за никакви истории — госпожа Буун вдигна ръце и влезе в кабинета си.
След броени секунди тя излезе с куфарчето си и изхвърча през входната врата. Винс я последва. Тео реши да направи същото. Не беше сигурен колко далече ще стигне, но беше склонен да опита. Какво имаше за губене? Госпожа Буун седна зад волана на колата и затръшна вратата. Винс се настани на предната седалка. Тео се шмугна отзад. Очакваше майка му да го изгони, но тя не го направи. Подкара безразсъдно бързо по главната улица и паркира на непозволено място, сякаш нарочно си търсеше белята. Винс и Тео я последваха в полицейския участък, а тя се обърна рязко към първия полицай, изпречил се пред погледа й:
— Аз съм адвокат Марсела Буун и представлявам Дженива Хъл, арестувана преди един час. Настоявам незабавно да се срещна с нея.
Тео не помнеше кога за последен път е виждал майка си толкова ядосана. За щастие, наблизо нямаше репортери. Още неколцина полицаи се навъртаха наоколо, но тутакси се изпариха яко дим. Първият полицай отговори:
— Сигурен съм, че е така, госпожо Буун. Мисля, че трябва да се срещнете с началника, надолу по коридора.
— Как се казва? — попита тя.
Госпожа Буун почти не се занимаваше с наказателни дела и доколкото бе известно на Тео, никога не беше идвала в ареста. В момента обаче това нямаше значение.
— Полицай Брок.
Запътиха се към ареста и в този момент се показа полицай Стю Пекинпо, който зърна Тео и се ухили:
— Здрасти, Тео. Все нещо те влече насам, а?
Госпожа Буун и Винс се спряха и се втренчиха в него.
— Дълга история — усмихна се плахо Тео и в този момент го осени спасително хрумване. — Господин полицай, това е майка ми, имаме нужда от помощ.
Запознаха се набързо и полицаят предложи помощта си. Поведе ги по коридора към кабинета на началника. Докато крачеха, госпожа Буун попита:
— Каква е тази работа?
— Ще ти разкажа по-късно — отговори Тео. — Дълга история.
Полицай Брок се държа много любезно и ги осведоми, че в момента „обработват“ Дженива Хъл и другите четирима учители, което ще рече: снимат ги, снемат отпечатъци и не след дълго ще ги отведат в килиите им. За всеки беше определена гаранция от десет хиляди долара.
— Десет хиляди долара! — буквално кресна госпожа Буун. — Това е възмутително. Те са учители, не престъпници.
— Може и така да е, госпожо, но има заповед за ареста им, съгласно която гаранцията е десет хиляди долара. Не мога да променя това.
— Е, аз мога — отсече тя. Погледна към Винс и нареди: — Свържи ме със съдия Гантри.
Винс грабна телефона си и се обади.
— Кога мога да се срещна с клиентката си? — попита госпожа Буун.
— Ами не съм сигурен.
— Настоявам да стане възможно най-скоро.
— Да, госпожо. Ще направя каквото мога.
Винс й подаде телефона си.
— Съдията…
Госпожа Буун грабна телефона и каза:
— Хенри, обажда се Марсела. Извинявай… съдия Гантри. Арестувани са петима учители и за всеки е определена гаранция от десет хиляди долара. Възмутително висока сума, която настоявам да бъде намалена. — Госпожа Буун слуша известно време, после попита: — В кабинета ли си? Добре, идвам до десет минути.