Тя върна телефона на Винс и предупреди полицай Брок:
— Ще се върнем.
Винс и Тео напуснаха сградата, следвайки я по петите, излязоха на тротоара и се отправиха към главната улица. Тя крачеше бързо, токчетата й тракаха и Тео буквално подтичваше, за да я следва. Влязоха в съда, качиха се с асансьора на втория етаж и се втурнаха в кабинета на съдия Гантри. Секретарката му, госпожа Харди, беше любимката на Тео в цялата съдебна палата. Тя вече ги очакваше. Въведе ги в кабинета и затвори вратата зад тях. Всички се поздравиха, размениха си обичайните любезности и съдия Гантри погледна към Тео.
— Какво търсиш тук?
— Уместен въпрос — съгласи се майка му.
— Днес съм правен асистент — усмихна се Тео.
Без да губи повече време, госпожа Буун поде:
— Господин съдия, представлявам учителите. Петимата са арестувани и в момента в полицията ги снимат и снемат отпечатъците им, все едно са най-обикновени престъпници. Това е възмутително, настоявам незабавно да бъдат освободени.
Тео наблюдаваше лицето на съдията и в този момент изобщо не се съмняваше, че майка му ще получи каквото иска. Родителите му и съдия Хенри Гантри бяха приятели от години. Тя беше гневна, разстроена и имаше право.
— Делото не е мое и знам за него съвсем малко, само каквото пише по вестниците — отговори съдия Гантри.
— Става дума за безумно обвинение в някакъв заговор, скалъпено от Джак Хоугън — отговори госпожа Буун. — Учителите са временно отстранени от работа и сигурно ще бъдат уволнени. Но те не са престъпници.
Винс беше взел някакви документи от ареста. Разтвори папката и каза:
— Гаранцията е определена от съдия от градския съд, господин съдия, но делото ще се гледа във вашата съдебна зала. Можем да отправим устно искане за намаляване на гаранцията.
— Знам това — учтиво отвърна съдия Гантри.
Тео никога не го беше виждал разстроен или смутен.
— В такъв случай отправям устно искане за намаляване на гаранцията и на петимата арестувани — каза госпожа Буун.
— Какво си представяте?
— Защо не просто освобождаване под гаранция срещу задължение за явяване в съда? — попита Винс.
— Именно — каза госпожа Буун. — Няма опасност тези хора да избягат. Ще се явят в съда, когато трябва. Гарантирам това. Освободете ги на тяхна отговорност. Нямат пари да се обърнат към бюро за отпускане на гаранция, пък и не е необходимо. Искам незабавно да бъдат освободени от ареста, Хенри. Ясно ли е?
— Успокой се, Марсела.
— Не, няма да се успокоя, докато не излязат на свобода. А след това ще подам искане за снемане на тези нелепи обвинения. Само почакай да си побъбря с Джак Хоугън.
— Много бих искал да присъствам на този разговор — усмихна се съдия Гантри.
— Моля те, Хенри, знаеш, че съм права.
— Добре. Разпореждам се. Ще се обадя в ареста.
— Благодаря, Хенри.
— И аз ти благодаря, Марсела. Предай поздрави на Уудс.
Излязоха от кабинета му, минаха покрай госпожа Харди, слязоха по стълбите и се върнаха в полицейския участък. Отне им един час да подготвят документите, въпреки че госпожа Буун измерваше полицай Брок с гневен поглед и рязко отвръщаше на всяка негова реплика. Най-накрая се отвори някаква врата, от която се появиха Дженива Хъл, Том Уилингам, Пен Норман, Пол Ландън и Емили Ковак, вече свободни. Дженива се разплака, когато видя госпожа Буун, която събра учителите край себе си за няколко минути и им разказа какво се е случило. Тео и Винс се отдръпнаха.
Тръгнаха си от участъка по тъмно. Денят на Тео беше започнал там и приключи на същото място. Когато влезе в колата и потеглиха, той каза:
— Беше страхотно, мамо. Благодаря ти, че ми позволи да дойда с теб.
— Няма защо, но трябва да поговорим за някои неща.
— Да, трябва.
Докато вечеряха с поръчаната китайска храна, родителите му решиха, че Тео трябва рано сутринта в четвъртък да се яви в кабинета на госпожа Гладуел и да признае, че е избягал от училище. И да приеме без оплаквания наложеното му наказание. Той не оспори решението им. Настроението беше мрачно и госпожа Буун почти не докосна храната си. Все още беше разстроена и обвиняваше Джак Хоугън. Господин Буун намираше за похвално, че Тео е помогнал на Айк, но не му харесваше, че е излъгал майка си, че отива в кръжока по дебати, за да излезе по-рано от къщи. Тео призна, че е сбъркал, и се извини, но все пак не се предаде съвсем и изтъкна, че не е имал избор. В други случаи майка му би дръпнала дълга лекция за лъжата, но в момента я занимаваха по-сериозни проблеми.