Тео им разказа, че е прекарал остатъка от деня си като бавачка. Ейприл също беше избягала от училище и имаше нужда от приятелско рамо. Тео не обясни на родителите си по каква причина. Беше обещал на Ейприл. И двамата приеха разказа му с голяма доза недоверие. Обстрелваха го с въпроси като с куршуми, главата го заболя от усилието да ги избягва. Тревожеше се преди всичко за Ейприл. Какво щеше да направи тя, когато научи за ареста на учителите? Отстраняването им от работа беше достатъчно сериозно, а сега и това. Ейприл щеше да обвинява себе си и да заплашва да стори някоя щуротия.
По-късно в стаята си Тео й звънна и й изпрати есемес, но тя не отговори.
19
В осем часа в четвъртък Тео влезе в кабинета на директорката и поздрави госпожица Глория, училищната секретарка. Тя не пропускаше нищо и бързо попита:
— Забелязах, че вчера те нямаше. Всичко наред ли е?
Беше любопитна и често си вреше носа в хорските работи.
— Всичко е наред — отговори Тео, — но трябва да се срещна с госпожа Гладуел.
— По какъв въпрос?
Може би не е твоя работа, помисли си Тео, но съумя да се усмихне и да отговори учтиво:
— Във връзка с родителите ми.
— О, боже, надявам се, че всичко е наред.
— Добре са.
Тео седна далече от бюрото й и се постара да не й обръща внимание. Телефонът звънна и секретарката вдигна. Госпожа Гладуел пристигна, обзета от обичайното си оживление рано сутрин, и го поздрави.
— Имате ли минутка? — попита Тео.
— Разбира се, Тео, какво става?
Тео влезе в кабинета й и затвори вратата. Седна и съобщи:
— Вчера не бях на училище. Целия ден. Нямам извинение.
— Да, видях името ти в списъка на отсъстващите. Господин Маунт каза, че си му изпратил есемес, но не си дошъл. Не е в твоя стил, Тео.
— Съжалявам.
— Каза ли на родителите си?
— Да. Снощи. Не са доволни. Забраниха ми да играя голф цял месец и ето ме сега тук, в кабинета Ви, за да ме накажете.
— Така. Предлагам по един час допълнителни занимания след часовете през следващите пет дни. Справедливо ли е?
— Както кажете — отговори Тео.
— Добре. А сега тръгвай. Очаква ме натоварена сутрин.
Не е зле, помисли си Тео, притича покрай бюрото на госпожица Глория и излезе.
По време на сутрешното междучасие Тео намери Ейприл на спортната площадка. Отдъхна си, като я видя. Нея не я наказаха за отсъствията, защото майка й беше изпратила бележка, че е била болна. Не беше честно, но той нямаше време да се занимае с въпроса. Ейприл го осведоми, че е написала писмо до училищната инспекторка д-р Кармен Ступ, в което признава, че е анонимният информатор. Признаваше си всичко и се извиняваше за намесата си.
— Не изпращай писмото — заяви Тео възможно най-категорично.
— Ще го изпратя. Всичко става по моя вина и се чувствам ужасно.
— Не изпращай писмото. Няма да има никаква полза, най-малко за теб. Само ще си усложниш допълнително живота, а можеш да навлечеш проблеми на Джанел и на сестра й Бинки.
— Съжалявам, Тео, но не съм съгласна.
— Виж, Ейприл, първото писмо беше грешка, нали? Изпрати го, без да се посъветваш с мен. Това писмо сега ще влоши нещата още повече.
— Аз съм на друго мнение.
— Стига, Ейприл, нали винаги ми се доверяваш по правни въпроси?
— Да, струва ми се.
— Как така „струва ми се“? Вярваш ли ми или не?
— Да.
— Тогава не изпращай писмото, преди да го прочета, ясно?
— Ще си помисля.
В началото на третия час, Държавно управление, господин Маунт започна както обикновено с актуална тема:
— Да поговорим за вчерашния арест на петимата учители от „Ийст“. Кой е на мнение, че трябва да бъдат обвинени и съдени?
На Тео му идваше да пропълзи под чина. Никой в стаята нямаше представа колко дълбоко е замесен в цялата бъркотия. Мислено се закле да държи устата си затворена.
Бързакът Уди веднага се обади:
— Разбира се. Пипнали са ги да лъжат и сега трябва да си платят.
Джъстин беше на друго мнение:
— Кой закон са нарушили? Ако наистина са го направили, няма спор, че не е било редно. Трябва да ги уволнят, но не са престъпници.