— Донякъде.
— Засукано име за голяма и дебела златна рибка. Мисля, че са се появили в Япония много отдавна. Има доста видове, най-различни размери и цветове, и са много красиви във водната градина. Живеят цяла вечност, ако някоя проклета видра не нахълта отнякъде в езерото.
— Не допускам да се ругае в съдебната ми зала, господин Мъри.
— Извинете. И така, напълних езерото с рибки ко̀и. По едно време имах почти сто. Много ги обичам. Внуците ми ги обожават. Красиви са и са страшно издръжливи. Независимо от студа или топлината. Оцеляват. Увеличих няколко снимки, ако искате да ги видите.
— Разбира се.
Господин Мъри подаде на съдията три уголемени снимки на ко̀и във водната градина. Имаше снимка на своята къща и на къщата на семейство Кър. Беше подготвен и Тео му завидя за времето, с което беше разполагал да се подготви за делото.
— Продължете, моля — подкани го съдия Йек.
— Да, Ваша чест. Преди около месец отидох да нахраня рибите — правя го два пъти дневно — и с ужас установих, че няколко са изядени. Някакво животно ги беше нападнало във водната градина, беше ги измъкнало от езерото и ги беше изяло. Бяха останали само няколко глави и кости. Четири от моите ко̀и бяха мъртви. Искате ли да видите?
— Да, разбира се.
На друга голяма снимка се виждаше касапницата. Съдия Йек я разгледа и я подаде на Тео, който след малко я върна на господин Мъри.
— Продължете, моля.
— Не знаех какво да правя. На следващата вечер седях на верандата до полунощ — просто чаках и наблюдавах. Реших, че на пакостника трябва да му е харесало толкова много, че сигурно ще се върне. Обаче съм заспал. И наистина, на следващата сутрин хукнах към езерото и намерих още три мъртви ко̀и. Убити. Огледах се за следи от зъби и стъпки, но нищо не открих. Затова се обадих на Джон от отсрещната къща…
— Това е господин Кър, така ли?
— Да, господине, и го попитах дали в неговото езеро е забелязал мъртви рибки. Там има две езера. Каза, че не е. Затова го попитах за видрата му. Разбирате ли, господин съдия, вече няколко години държат тази видра в къщата. Като домашен любимец. Дори са й дали име. Децата му си играят с нея. Влиза и излиза, когато си поиска, затова заподозрях, че видрата е виновна за случилото се с моите ко̀и. Никога не съм я виждал в задния си двор, но видрите обикновено се раздвижват нощем. Два дни по-късно намерих още две мъртви ко̀и. Отново се обадих на Джон Кър и той много се подразни. Все едно го обвинявах в нещо. Сега като се замисля, май наистина го обвинявах. Отговори, че не знае какво прави видрата нощем, не било негова работа да стои буден да я наблюдава. Минаха седмица-две без повече нападения. Надявах се всичко да е приключило, но не. Един ден намерих още четири мъртви ко̀и. После още. И така, миналата седмица си купих видеокамера с нощно виждане и сензори за движение и наистина спипах видрата да се промъква във водната ми градина. Имам го на видео.
— Да видим записа — разпореди съдия Йек.
Господин Мъри отвори лаптопа си и го сложи върху бюрото на съдията. Тео и господин Кър станаха и се приближиха. Изображението беше забележително ясно. В кадър се показа видра, вероятно Ото, която за миг спря и се озърна, после се гмурна в езерото. След броени секунди изплува с дебела риба в уста. Излезе от водната градина и я захапа. Ръфаше, дереше и през няколко секунди се озърташе, сякаш съзнаваше, че прави нещо нередно. Когато приключи с първата риба, отново се гмурна, улови си друга и продължи да си похапва.
— Призлява ми всеки път, когато го гледам — промърмори господин Мъри.
Тео никога не беше губил дело в Съда за животни, но докато гледаше как Ото въодушевено унищожава рибарника с ко̀и на господин Мъри, имаше чувството, че делото няма да завърши добре. След като се натъпка с три риби, Ото явно се засити. Плъзна се във водата, този път много по-бавно, и екранът стана черен.
— Още нещо, господин Мъри? — попита съдия Йек.
— Ами, не, струва ми се. Според мен е справедливо господин Кър да ми плати за нанесените щети. Тези риби струват по четирийсет долара всяка, а изгубих толкова много. И най-важното, искам това да престане. Видрата е негова, трябва да го задължите да не пуска това зверче в имота ми. Не се сещам за друго, господин съдия.
— Имаш ли въпроси, Тео?
— Разбира се, господин съдия.