Тео погледна господин Мъри и попита:
— Откъде купихте рибите ко̀и?
— По интернет. Продават ги в Маями. Мисля, че ги внасят от Япония. Може да се купят в повечето магазини за домашни любимци, но аз купих качествени ко̀и от специалист вносител.
— Да сте виждали миещи мечки или мармоти край дома си?
— О, разбира се.
— Ами котки, лисици или чапли?
— Предполагам. От време на време виждаме какви ли не животни. Нали живеем сред природата…
— Ще се съгласите ли, че е възможно тези хищници да опразнят и езерото с рибки?
— Току-що видя видеото, синко. Не беше нито миеща мечка, нито лисица. Различавам животните.
— Благодаря Ви. Това е всичко, господин съдия.
— Призовете първия си свидетел.
— Господин Джон Кър.
— Добре, господин Кър, вдигнете дясната си ръка, без да ставате. Заклевате ли се да казвате истината?
— Заклевам се.
— Продължавай, Тео.
Тео държеше бележник с жълти листове досущ като истински адвокат. Бе успял да надраска някои неща, които сега едва успяваше да разчете.
— И така, господин Кър, разкажете ни за Ото.
Господин Кър се озърна притеснено и се замисли за секунда.
— Ами и преди сме имали видри, а също бобри, миещи мечки, скунксове, лисици, котки, опосуми, каквото се сетите. Имаме два акра, две езера и много гъсти гори, затова рано или късно се появяват всякакви животни. Този дребосък, децата го кръстиха Ото, започна да се навърта преди няколко години и е много дружелюбен, не се страхува от хората, за разлика от повечето диви животни. Храним го и се грижим за него. Веднъж дори го водих на ветеринар, когато се разболя. Обаче не бих го нарекъл домашен любимец. Никога не е оставал в къщата или в гаража. Не реагира, ако го повикаш по име, и със сигурност не е дресиран да живее в къща. Работата е там, че не мога да контролирам поведението му. Той е диво животно и ако иска да нападне животните в някое езеро, не мога да му попреча. Не контролирам действията му.
— Тази видра ли е на видеото?
— Ами изглежда като да е същата, но всички видри си приличат, струва ми се. Не знам. Не обръщам голямо внимание на видрите.
— Имате ли куче?
— Разбира се, имам две.
— А имате ли разрешително за тях?
— Да, общината го изисква.
— Имате ли котка?
— Да.
— Имате ли разрешително за нея?
— Да, съгласно изискванията.
— Имате ли разрешение за Ото?
— Не, разбира се. Той е диво животно. Не можеш да получиш разрешение за диво животно, нали така, господин съдия?
— Точно така — отговори съдия Йек. — Много добре. Господин Мъри, имате ли въпроси към господин Кър?
— Не, господине. Той призна, че това е неговата видра. Само това има значение.
— Нещо друго, господин Мъри?
— Не се сещам за друго.
— Тео?
— Да, господин съдия.
Тео се изправи с адвокатския си бележник в ръка.
— Може да не ставаш, Тео.
— Знам, господин съдия, но искам да се поразтъпча.
Всъщност Тео предпочиташе да стои прав и дори да направи няколко крачки. През годините беше наблюдавал достатъчно известни адвокати. В истински съд адвокатите винаги се изправяха, когато се обръщаха към съдията или съдебните заседатели, или когато задаваха въпроси на свидетелите.
Съдия Йек се усмихна. Тео започна:
— Господин съдия, струва ми се, че тук действа законът на джунглата. Ами ако на дърво в имота на господин Кър живее миеща мечка, която някой ден открие красивите рибки в езерото на господин Мъри? Нима ще обвините миещата мечка, че прави, каквото се очаква от нея — да си търси храна? Не можете да обвинявате господин Кър за поведение, което е типично за миещата мечка. Същото се отнася за лисиците, котките, сините чапли, бобрите — в гората е пълно с хищници. Същото важи за видрите. Те обитават тези места открай време, струва ми се. Това е естественият им ареал. Имат право да идват и да си отиват, когато пожелаят, и да се хранят с каквото намерят. От друга страна, рибите ко̀и не са естествени обитатели по тези места. Докарани са чак от Япония. Кой е на мястото си тук? Допускам, че всички животни, но в природата някои животни се хранят с други. Ние не можем да променим този факт. Те трябва да се хранят, нали? Какво да направи господин Кър? Да улови видрата и да я държи в клетка? Това е противоестествено. Видрата вероятно ще умре.