— Въобще не ме интересува.
— О, не е така. Ти си добър ученик и си амбициозен. Искаш да си пръв по всички предмети, включително в правния факултет. Не ми казвай, че не те интересува.
— Добре де, може би мъничко. Само че правният факултет ми се струва доста далече.
— Така е. Дай първо да изкараме гимназията.
— Става.
От другия край на кафенето към тях се приближи едно момче на име Пийт. Изглежда, искаше да им каже нещо. Беше от друга паралелка и Тео почти не го познаваше. Не носеше нищо — нито табла с обяд, нито ученическа чанта. Бавно седна и погледна напрегнато първо към Ейприл, после към Тео.
— Здрасти, Пийт — поздрави го Тео.
— Може ли да поговоря с теб? — попита Пийт плахо. Сякаш не забелязваше Ейприл.
— Разбира се. Какво има?
— На четири очи.
— Тъкмо приключих — взе таблата си Ейприл и се изправи. — Ще се видим после, Тео.
— Извинявай — усмихна се притеснено Пийт, след като тя си тръгна. — Не исках да ви прекъсвам.
Е, чудно се справи, помисли си Тео, но нищо не каза. Момчето имаше синина на бузата и изглеждаше уплашено.
— Може ли да излезем навън? — помоли той.
— Обядва ли? — попита го Тео.
Пийт кимна бавно, сякаш не беше напълно сигурен.
— Да.
Тео натъпка в устата си колкото се може повече спагети и отнесе таблата. Двамата излязоха на спортната площадка и се насочиха към единия край, далече от другите деца. Крачеха ли, крачеха, а Пийт не можеше да се накани да заговори.
Накрая Тео разчупи леда:
— Какво е станало с бузата ти?
— Ти разбираш от адвокатските работи, нали така?
— Да, мисля. И двамата ми родители са адвокати. Покрай тях доста се понаучих. Какво има?
— Баща ми пие много, взема и наркотици. В събота вечерта се прибра пиян и с мама се скараха жестоко. Той я удари, сцепи й устната, имаше и кръв. Аз съм най-големият, имам две по-малки сестри, и се опитах да помогна на мама. Сестра ми Шарън повика полицията. Арестуваха татко. Беше ужасно, просто ужасно. Сега е в ареста, а ние с мама и сестрите ми ужасно се страхуваме какво ще стане, когато го пуснат.
Тео слушаше внимателно. Двамата продължаваха да крачат напред.
— Случвало ли се е и преди?
— Да, но мен никога не ме е удрял. Преди няколко месеца мама заплаши, че ще извика полицията, и той се укроти. Каза, че ще я убие, спомене ли пред някого. Обаче ако тя го издаде пред полицията сега, ще го тикнат в затвора и ще изгуби работата си. Нямаме много пари, Тео. Майка ми работи на две места. Мисля, че здравата сме загазили. Как да постъпи тя? Да си мълчи и той да продължава да я бие до смърт или да каже на полицията, за да го затворят? Не знаем какво да правим, Тео.
Тео беше само на тринайсет. Подобни въпроси биха препънали и възрастен човек.
— Още ли е в ареста?
— Да. Снощи се обади вкъщи и каза, че днес ще го освободят. Мама е уплашена до смърт. Аз също.
— Майка ти познавали някой адвокат?
Пийт изсумтя. Що за нелеп въпрос?
— Не можем да си позволим адвокат, Тео. Затова се обърнах към теб.
— Аз не съм адвокат, не мога да давам правни съвети.
— Знам, обаче ние как да постъпим?
Тео не беше сигурен как да действа, но трябваше да предприеме нещо. Не го ли направеше, майката на Пийт, а вероятно и самият Пийт щяха да се окажат в сериозна опасност.
— Майка ми ще знае как да постъпите. Тя е най-добрият бракоразводен адвокат в града и не се страхува от нищо. Можеш ли да дойдеш с твоята майка в кантората днес следобед?
— Не знам. Не съм сигурен дали мама ще може, защото, ако татко научи, че е говорила с адвокат, сигурно пак ще откачи. Мама е в безизходица, Тео. В капан е — няма къде да отиде, няма какво да направи.
Тео спря и постави ръка на рамото на Пийт.
— Ето как ще действаме, Пийт. Не знам какво да направя и ти не знаеш какво да направиш, но ние сме още деца, нали така? Майка ми постоянно се занимава с такива проблеми, ще даде на твоята най-подходящия съвет. Тя ще знае точно как да постъпим. Имай ми доверие, имай доверие и на нея. Ще ти дам адреса на кантората и ще поговоря с мама. Хайде да се видим там следобед и положението малко по малко ще започне да се оправя, обещавам ти.
Устната на Пийт потрепери, очите му се навлажниха.
— Благодаря ти, Тео — прошепна той задавено.
Час по-късно Тео се мъчеше с преговора по биология, но мислите му се връщаха към разговора с Пийт. Горкото момче преживяваше кошмар, страхуваше се да не би онзи звяр, баща му, да го набие, и се тревожеше за живота на майка си. Как тогава щеше да издържи четиридневни тестове, да се съсредоточи над изпитите и да се представи достатъчно добре, за да попадне в хубава паралелка в гимназията? От това зависеше бъдещето му. Нямаше логика, поне според Тео.