— Благодаря, татко. Мисля, че вече водихме този разговор.
— Исках само да ти напомня.
— Схванах посланието.
— Достатъчно, Уудс — обади се госпожа Буун, която пиеше кафе.
— Денят е прекрасен — отбеляза господин Буун. — Сигурно ще направим двайсет и седем дупки.
Дано да направиш двойно боги на всяка от тях, едва не изтърси Тео. Но продължи мълчаливо да яде и да страда нетърпимо. Дори тройно боги.
След като господин Буун най-после излезе, майка му попита:
— Е, какви са плановете ти за днес, Тео?
— Трябва да намеря Ейприл. Напоследък не е добре.
— Какъв е проблемът?
— Нуждае се от малко помощ.
— Така ли? Какво става?
На Тео не му се искаше да наруши обещанието си, но освен това се нуждаеше и от съвета на майка си. Разказа й за бавачката Джанел и за сестра й Бинки, а също и за писмото, което Ейприл беше изпратила на д-р Ступ. Каза й всичко.
Госпожа Буун го изслуша с огромен интерес, а когато Тео приключи, заяви:
— Е, не съм сигурна, че Ейприл има основание да се обвинява за нещо. Съдейки по онова, което ми е известно засега, скандал така или иначе щеше да има. Резултатите от тестовете са подозрителни и училищното настоятелство вече е водело разследване.
— И аз това й повтарям.
— Значи още от самото начало си знаел имената на двама от учителите?
— Да, струва ми се. Знаех, каквото ми бе съобщила. Не съм сигурен, че й повярвах.
— Защо не ми каза?
— Защото обещах на Ейприл да не го правя. Умея да пазя тайна, мамо, но понякога, когато тайната се окаже прекалено голяма, се нуждая от помощ. В момента се тревожа за Ейприл. Освен това ти си адвокат и знаеш колко е важно да пазиш тайните на клиентите си.
— Ейприл не ти е клиент.
— Тя така мисли.
— А ти не си адвокат.
— Знам. Просто не исках да се забърквам в тази история.
— Тя не бива да изпраща второто писмо, Тео. Така само ще си усложни живота още повече.
— И това знам. Казах й го. Обаче тя е голям инат.
— Предлагам да си поговориш отново с Ейприл и да я убедиш да не изпраща второто писмо.
— Добре. Така ще направя. И бездруго не ми се играеше голф.
22
В неделния вестник имаше дълга статия за скандала и за предизвиканите от него проблеми. Наказателните обвинения добавяха ново измерение на интригата и вероятността учителите да отидат в затвора тревожеше доста хора. Със сигурност тревожеше адвокатката им, а на втора страница се мъдреше снимка на госпожа Буун. Тя беше отказала на репортера да обсъжда делото с твърдението, че професионалният й дълг е да мълчи и да опровергае обвиненията в съда, не пред пресата. Необичайно, помисли си Тео. В днешно време адвокатите като че ли нямаха търпение да застанат пред камерите и да разговарят с репортерите. Възхищаваше се на майка си, че страни от светлината на прожекторите. Д-р Кармен Ступ също не беше разговорлива. Беше заела позицията, че предстои въпросът да се гледа в съда и докато нещата не намерят решение там, тя няма да коментира. Прокурорът Джак Хоугън беше прочут с лаконичността си пред пресата, но ако се съдеше по тона на статията, той доста се горещеше, че ще изправи учителите пред наказателен съд.
Госпожа Буун беше подала обстойно искане за снемане на всички обвинения. Съдия Хенри Гантри беше решил да удовлетвори желанието за бързо производство и беше насрочил изслушване за следващия четвъртък. Госпожа Буун не беше споменала пред Тео за изслушването, вероятно защото подозираше, че той веднага ще започне да крои планове как да попадне в съдебната зала.
И имаше право. Тео започна да размишлява по въпроса още щом прочете неделния вестник. Не спомена нищо на родителите си, но колелцата в главата му вече се въртяха. Как така той, Тео Буун, единственото момче адвокат в Стратънбърг, ще пропусне толкова важно събитие? Немислимо. Едва не се задави със закуската си, когато му хрумна, че трябва да бъде смятан за жертва на скандала. Така присъствието му в съдебната зала щеше да стане наложително.
Страхотна идея!
Без никакви оплаквания се пъхна под душа и се облече за църква. По време на цялата служба усмивката не слезе от лицето му, но всъщност Тео не чу нито една думичка на пастора. На обяд говори разпалено с родителите си за следващите дебати и за предстоящото лагеруване на скаутите, но нито веднъж не спомена скандала или нещо, свързано с него. В неделя следобед се срещна с Ейприл в „Гъф“ и най-сетне успя да я убеди да не изпраща повече писма. Едно беше предостатъчно.