Първата му работа в понеделник сутринта беше да хване господин Маунт след часа на класния и да му изложи плана си. Изслушването в залата на съдия Гантри щеше да бъде идеален практически урок и класът на господин Маунт щеше да наблюдава съдебната процедура в действие. Господин Маунт не беше сигурен доколко е уместно, но му обеща да си помисли.
Късно в понеделник следобед Тео се отби в офиса на Айк. Отпред имаше чисто нов велосипед с десет скорости и провесена от седалката каска.
— Взеха ми ключовете за колата за шест месеца, затова сега се придвижвам с колело. Упражнението ще ми се отрази добре.
Айк пиеше кафе от картонена чашка и изглеждаше свеж, дори очите му блестяха.
— Престанах да пия, Тео. Край с алкохола. Взех си безценна поука от това произшествие и ще стана трезвеник.
— Страхотно, Айк. Гордея се с теб.
— Алкохолът е задънена улица, Тео. Никога не започвай да пиеш, ясно?
— Засега успявам да го избегна.
— Ти си само на тринайсет. Почакай да идеш в гимназията и да започнеш да шофираш. Тогава ще завалят проблемите. Обещай ми да откажеш още първата бира, която ти предложи някой приятел.
Всъщност това вече се беше случило. Един ден Тео се мотаеше в къщата на Уди, докато родителите му отсъстваха. Хладилникът беше пълен с бира и Уди реши, че ще е готино да изпият по няколко. Тео отказа и малко след това си тръгна.
— Обещавам, Айк, обещавам. Гордея се с теб.
— Честно казано, ти си една от причините, Тео. Почувствах се унизен, когато любимият ми племенник дойде да ме измъкне от ареста. Най-накрая осъзнах, че е време да сложа точка, и си обещах никога повече да не изпадам в подобно положение. Зарязвам пиенето за собственото си добро, а също и заради теб. Искам да ти давам по-добър пример.
Гласът на Айк пресекна от прилив на емоции, а очите му се навлажниха. Тео не знаеше какво да каже.
Тео започна да съчинява писмото вечерта, когато би трябвало да чете книга за часовете по английски. Ето как звучеше първият вариант:
Скъпа госпожо Гладуел,
Както вероятно знаете, съдия Хенри Гантри е насрочил изслушване в съда за този четвъртък в девет сутринта. Петима учители от прогимназията „Ийст Мидъл“ са обвинени в заговор и измама и ако бъдат осъдени, може да се озоват в затвора. Техен адвокат поне за това изслушване е майка ми Марсела Буун.
Мисля, че имам право да присъствам в съдебната зала и да наблюдавам това важно събитие. Позволете да обясня защо.
Както знаете, възнамерявам да стана адвокат, когато порасна. Прекарал съм много часове в съдебните зали, особено в залата на съдия Гантри, и съм гледал много дела. Познавам всички съдии и пристави, а също повечето адвокати и полицаи. Докато приятелите ми играят футбол или бейзбол, или са на летен лагер, аз обикновено вися в съда в очакване да започне някой процес. Правя го от години и ми е много приятно. Не само за развлечение, а и защото научавам много. Непрекъснато виждам как адвокатите правят неща, които не би трябвало да правят, и поне за мен няма нищо по-интересно от това да наблюдавам битката между двама изтъкнати юристи. Много харесвам заключителните им пледоарии, когато те се опитват да убедят журито да погледне нещата от тяхна гледна точка. И няма по-напрегнат или драматичен момент от очакването заседателите да произнесат присъдата.
Вече сте имали добрината да позволите на господин Маунт да ни води на практически занятия в съдебната зала, за да наблюдаваме различни процеси и да разговаряме със съдиите. Изслушването този четвъртък ще бъде идеална възможност да осъществим още едно такова практическо занятие.
Днес на вечеря обсъдих въпроса с родителите си. Те са на мнение, че трябва да прекарам деня в клас, а не в съдебната зала. Все още се опитвам да ги убедя, но положението на този фронт не изглежда обещаващо.
Има още една причина да бъда в съдебната зала. Петимата учители са обвинени в извършването на престъпление, макар че лично аз смятам това за неправилно. Така или иначе, ако е извършено престъпление, значи има жертва, а от жертвата неизменно се очаква да присъства в съда. Виждал съм жертви да свидетелстват и да посочват обвиняемите. Виждал съм много жертви да седят на първите редове в залата дни наред, докато свидетелите дават показания.