— Не, няма нужда. Ще изпратя бележка на госпожа Гладуел.
— Благодаря.
На обяд Ейприл се оплака, че я боли коремът, и наистина изглеждаше смъртно болна. Обади се на майка си, която незабавно звънна на госпожица Глория и уреди дъщеря й да си тръгне от училище по най-бързия начин.
Когато звънецът удари в два и двайсет, Тео хукна към колелото си и отпраши за съда.
25
Съдия Гантри тъкмо се настаняваше на стола си, когато Тео и Ейприл се шмугнаха на балкона и заеха места на първия ред. От там имаха чудесна видимост към всичко долу, освен дъното на залата. Отляво, зад преградата, се намираше масата на защитата, на която се бяха сгъчкали петимата учители, господин и госпожа Буун. Отдясно се намираше масата на обвинението, където седяха Джак Хоугън и един от заместниците му. В залата имаше доста зрители. Тео предполагаше, че това са приятелите и близките на учителите, както и много репортери и служители в училищата. Разпозна няколко адвокати, които все се навъртаха в съдебната зала, когато се случваше нещо интересно.
Съдия Гантри започна, както си му е редът:
— Добър ден. Тук сме, за да разгледаме искането на обвиняемите за снемане на повдигнатите срещу тях обвинения в измама и заговор. Нека в протокола да бъде записано, че и петимата са тук заедно с адвокатите си почитаемата госпожа Марсела Буун и почитаемия господин Уудс Буун.
Тео често се чудеше защо съдиите и адвокатите се обръщат един към друг с „почитаем“, но така и не беше получил задоволителен отговор. Айк се присмиваше на тази практика и виждаше причината във факта, че всъщност никой не ги намира за почитаеми.
— Госпожо Буун — поде съдия Гантри, — като водещ адвокат сте подали това искане, затова вие трябва да започнете. Колко свидетели имате?
Госпожа Буун се изправи и отговори:
— Шест-седем.
— Продължете.
— Защитата призовава доктор Кармен Ступ, господин съдия.
Д-р Ступ стана от първия ред, мина през вратичката на преградата и спря на свидетелското място, където вдигна дясната си ръка и се закле да говори истината. Седна, придърпа микрофона малко по-близо до устата си и се усмихна на госпожа Буун. Каза името и адреса си и потвърди, че е училищен инспектор на град Стратънбърг през последните осем години.
Д-р Ступ беше високоуважавана и вдъхваше респект. Градът се гордееше с училищната си система и повечето заслуги за този успех бяха приписвани на нея.
Госпожа Буун я преведе през поредица от въпроси относно задължителните тестове: основанията за тях; от колко време се провеждат; направените промени; предизвикателствата, които тестовете поставят; проблемите, които предизвикват. Д-р Ступ призна, че не е убедена дали тестовете са най-добрият начин за оценяване на академичния напредък на учениците. Тя заяви открито, че предпочита други начини, но в щата е приет закон, който налага провеждането им. Тестовете били обвързани с финансиране и ако Стратънбърг откажел да ги провежда, което имал право да направи, щял да изгуби много пари. Д-р Ступ ограничи обсъждането до осмите класове и описа резултатите на трите прогимназии за последните пет години. Прогимназията „Ийст“ винаги бе изоставала от другите две, което предизвиквало загрижеността на училищното настоятелство. Да, учителите в „Ийст“ били под натиск да подобрят резултатите на училището, иначе щяло да се наложи то да плаща глоби.
Д-р Ступ беше спокоен и умен ветеран. Разбираше си от работата и беше напълно искрена. Тео и Ейприл гледаха и слушаха прехласнато. Тео страшно се гордееше с майка си. Тя крачеше енергично напред-назад и самоуверено контролираше положението. За пръв път я виждаше в съдебна зала, най-вече защото повечето й дела се водеха при затворени врати.
Тя попита за последния кръг от тестове и д-р Ступ обясни, че резултатите като цяло са добри, в горните десет процента за щата, с изключение на „Ийст Мидъл“. Там обаче резултатите показвали впечатляващ напредък.
— Подобряването на резултатите в „Ийст“ предизвика ли подозрения в ръководената от Вас служба? — попита госпожа Буун.
— Отначало не. Много се зарадвахме, когато видяхме какви са резултатите, но след като се вгледахме по-внимателно, започнаха да се пораждат някои съмнения.