— Какво установихте?
— По-голям брой изтрити отговори. Изглежда, мнозина осмокласници най-напред са избрали грешен отговор, после са го изтрили и някак са успели да изберат верния.
— Може ли да ни дадете пример?
— Да. По ваша молба съм донесла няколко теста. Мисля, че разполагате с тях.
Госпожа Буун се приближи към масата на защитата и посегна към една папка. Даде копия на Джак Хоугън, на съдия Гантри и на свидетелката. Д-р Ступ обясни, че първият документ е страницата с резултатите на анонимен осмокласник от прогимназията „Ийст“ и показва отговорите на двайсет математически задачи. Отначало ученикът не се бе справил с половината задачи, после беше изтрил седем от първоначалните си отговори и беше отбелязал правилните.
— Седем от седем е причина да светне червената лампичка — обясни д-р Ступ.
Колкото повече ставали червените лампички, толкова повече се засилвала тревогата на екипа й и си дали сметка, че вероятно са изправени пред проблем.
— Колко осмокласници са се явили на тестовете в „Ийст“? — попита госпожа Буун.
— Сто и осемнайсет. Започнахме проверка на всички тях и проблемът вече се беше очертал, когато получих анонимното писмо. Изпратено беше от „загрижен гражданин“ и наистина разстрои всички. Беше конкретно и споменаваше имената на двама учители в осмите класове, за които се твърдеше, че са подменили резултатите.
Ейприл се пресегна към ръката на Тео и я стисна толкова силно, че едва не му строши костите.
Госпожа Буун подаде копия от писмото на Джак Хоугън и на съдия Гантри, после помоли д-р Ступ да го прочете на глас. Докато тя четеше, Ейприл се разтрепери като лист.
Щом четенето приключи, госпожа Буун попита:
— Как реагирахте на това писмо?
— Ами бяхме изумени, това е най-малкото. Срещнах се с адвоката на училищното настоятелство господин Робърт Макнайл и заедно решихме незабавно да проведем задълбочено разследване, за да открием петимата учители.
— Засега нямам повече въпроси, господин съдия.
Съдия Гантри погледна към прокурора и го подкани:
— Господин Хоугън?
Джак Хоугън се изправи, приближи се към подиума и учтиво каза:
— Благодаря, доктор Ступ. Сега Ви моля да обясните системата за раздаване на бонуси, която касае някои от вашите учители.
— Разбира се. Системата не е добра и аз не съм неин привърженик, но наистина нямаме избор. Беше въведена от щата и ние нямахме думата. В основни линии тя урежда повишаване на заплащането въз основа на постигнатите резултати до пет хиляди долара за учители, чиито ученици демонстрират значителен напредък на тестовете.
— Какво се смята за значителен напредък?
— Има формула, която е безнадеждно сложна, но, общо взето, ако осмите класове като цяло демонстрират подобрение на резултатите си с петнайсет процента спрямо предходната година и петнайсет процента от класа се окажат сред горните десет процента за щата, учителят има право на бонус. Други фактори са опитът на учителя и образователните му степени. Повтарям, че не харесвам системата на възнаграждения. Всичките ни учители са зле платени, затова ми се струва глупаво да награждаваме само малка група.
— Ще се съгласите ли, че тези петима учители са имали финансова причина да подменят резултатите от тестовете?
— Честно казано, господин Хоугън, не бих могла да гадая какви са причините за действията им.
— Благодаря ви, доктор Ступ. Засега нямам повече въпроси, господин съдия.
— Госпожо Ступ, свободна сте — каза съдия Гантри. — Призовете следващия си свидетел.
Госпожа Буун се изправи.
— Господин Пол Ландън.
Тео знаеше, че родителите му рискуват. Възнамеряваха да призоват и петимата обвиняеми на свидетелското място и да ги накарат да разяснят ролята си в скандала. Така учителите щяха да признаят, че са постъпили нередно. Щяха да заявят, че заслужават да бъдат наказани, но че наказанието не трябва да бъде наложено от системата на наказателното право, а от училищното настоятелство. Щяха да ги уволнят като учители. С кариерата им щеше да бъде свършено, репутацията им щеше да бъде опетнена, животът им щеше да пострада и може би дори да бъде съсипан. Сигурно никога вече нямаше да преподават. Но не заслужаваха да бъдат съдени, да получат присъди и да бъдат третирани като престъпници. Вероятно, ако признаеха съвсем искрено какво са направили, щяха да спечелят благоразположението на съдията.