Пол Ландън беше впечатляващ свидетел. Преподаваше повече от двайсет години и беше печелил всякакви награди. Обичаше класа си и учениците му отвръщаха със същото. Имаше магистърска степен и през последните десет години работеше над доктората си. Пое отговорност за подмяната на резултатите от тестовете. Призна, че е убедил другите четирима учители да се присъединят към него и че случилото се е по негова вина.
Защо ли? Всичко започнало няколко години по-рано, когато му омръзнало да гледа как учениците му се провалят на тестовете. Променил няколко резултата, за да им помогне, после променил още няколко. Много от децата в „Ийст“, неговите деца, били от семейства с ниски доходи и не разполагали със същите възможности като други ученици от други училища. Чувствал се безсилен, че не успяват на никакви общи тестове, които поначало не били справедливи, и че се оказват заклеймени като слаби ученици.
Господин Ландън описваше възпитаниците си с огромно състрадание и много красноречиво. Показанията му се превърнаха в драматично изпълнение, което плени съдебната зала. Той погледна към съдия Гантри и продължи разпалено:
— Как ще сравните ученик, който има само един родител и живее в малък апартамент, с ученик, който има двама родители, баби, дядовци и частни учители при нужда? Как ще сравните ученик, чиито родители говорят английски съвсем слабо или изобщо не владеят езика, с ученик, чиито родители са завършили колеж? Как ще сравните ученик, чийто баща е в затвора, с ученик, чийто баща е лекар? Как ще сравните ученик, който не е закусвал, с ученик, който е преял на закуска? Как ще сравните ученик, тръгнал на детска градина тригодишен, с ученик, пристигнал в страната твърде късно, за да постъпи в първи клас?
Съдебната зала беше притихнала и неподвижна. Съдия Гантри кимна мълчаливо. От него не се очакваше отговор.
Господин Ландън се отнесе подигравателно към намека, че учителите мамят за допълнително заплащане.
— В момента, след двайсет години в класната стая, заплатата ми е почти петдесет хиляди на година и от мен се очаква да заделям част от нея, за да купувам принадлежности за учениците си. Купувам им дори храна. Малко допълнителни средства нямат да помогнат нито на мен, нито на другите учители. Обвинението е нелепо. Никога не сме мислили за тези пари. Просто се опитахме да помогнем на децата. Това е.
След като госпожа Буун седна, Джак Хоугън се изправи и попита:
— Значи признавате, че сте подменили резултатите от тестовете?
— Признавам.
— Признавате ли също, че сте го сторили заедно с другите учители?
— Признавам.
— Признавате ли, че сте били осведомен за вероятността това да донесе финансови облаги на Вас и колегите Ви?
— Да, господин прокурор, признавам.
— Засега нямам повече въпроси, господин съдия.
Заговорът представлява групово усилие за извършването на нередно действие и Тео осъзна, че Пол Ландън току-що е признал под клетва, че е участвал в заговор. Въпросът беше дали нередното действие, за което бяха заговорничили, беше престъпление? Ако съдия Гантри повярваше, че усилията им са се дължали на желание да получат бонуси, щяха да бъдат третирани като обвиняеми по наказателно дело.
След изпълнението на Пол Ландън, Тео се съмняваше дали някой действително ще повярва, че мотивът на учителите е бил пари.
Следващият свидетел беше Емили Ковак, ветеран, преподавател в „Ийст“ от деветнайсет години и едно от двете имена, които Ейприл беше споменала в писмото си. Малко след като произнесе името и адреса си, Емили рухна и се разплака. Овладя се, но през следващите петнайсет минути няколко пъти бе готова да ревне отново. Една от любимите й ученички била от много лошо семейство и се намирала под постоянна опасност. Роднините й се държали зле с нея, майка й я била изоставила. В училище момичето се чувствало в безопасност и смятало учителите за свои закрилници. За нея училището било по-скоро въпрос на физическа сигурност и стабилна среда — с други думи, въпрос на оцеляване. Ученето не било толкова важно. Изоставала по всички предмети и госпожа Ковак часове наред се опитвала да й помогне да навакса. По време на тестовете момичето тъкмо било заживяло при приемни родители. Нищо чудно, че резултатите му били ужасни. Госпожа Ковак променила няколко отговора, но детето пак попаднало в паралелка за слаби ученици. Напуснало училище по средата на девети клас и изчезнало. Госпожа Ковак смятала, че се е провалила, защото не направила повече да спаси момичето, но поне опитала. Нямала извинение, че е подменила резултатите, но било важно скандалът да се разглежда от гледна точка на преподавателите.