Выбрать главу

3

След последния звънец Тео грабна раницата си, метна се на колелото и отпраши. Десет минути по-късно спря пред кантора „Буун и Буун“ — двуетажна бивша жилищна сграда на Парк стрийт. Избута велосипеда си по предната алея и го остави на верандата. Пое дълбоко въздух и влезе, а вътре тутакси го нападна Елза, вечната секретарка и рецепционистка на фирмата. Освен това се изживяваше като втора майка на Тео.

— О, здравей, Тео! — изригна тя в мига, в който го зърна, скочи от стола си и го прегърна. Притисна го силно, после го побутна назад, огледа дрехите му и попита: — Не беше ли с тази риза и в петък?

— Не.

Тео много се дразнеше от ежедневните огледи на Елза. Беше на тринайсет, не му пукаше как е облечен. Защо тя обръщаше такова внимание?

— Как мина денят ти? — попита Елза и го щипна по бузата.

— Отвратително, направо отвратително. А утре ще е по-зле.

— Тео, само си помисли за всички нещастни деца по света, които нямат хубаво училище, добри учители и здравословен обяд. Човек трябва да е признателен за нещата, които има…

— Знам, знам — увери я Тео и отстъпи назад. Много му досаждаха тези кратки лекции. — Какво има в кухнята?

Беше три следобед и той умираше от глад, а в кухнята на кантората винаги имаше нещо за похапване. Джъдж най-после се надигна от постелката си под бюрото на Елза, едно от многобройните му места за отдих тук, и се приближи да поздрави Тео, който го потупа леко по главата. Как си живееше само това куче!

— Май Дороти донесе няколко браунита — отговори Елза.

— От онези с фъстъченото масло ли? Те са като картонени!

Дори Джъдж отказваше да яде кексчетата на Дороти.

— Стига, Тео.

Елза вече губеше интерес към него и искаше да се върне към работата си. Беше кльощава и нямаше никакъв апетит, освен това обичаше да подчертава слабото си тяло с прилепнали панталони и пуловери. Госпожа Буун твърдеше, че Елза носи неща, които само тя може да си позволи да носи, защото е поне на седемдесет години.

— Майка ми тук ли е? — попита Тео.

— Да, но е с клиент.

— Трябва да запазя час за среща с нея.

— Тео, не е нужно да си запазваш час за среща с майка си.

— Не е за мен, Елза, а за един приятел. Още няма да се развеждам.

Елза погледна към голям календар върху бюрото си. Там планираше графика, затова той беше страшно важен — в него фигурираше всичко: срещите с клиенти, делата в съда, ваканциите на Тео и посещенията му в зъболекарския кабинет.

— Свободна е в четири и половина.

— Чудесно — каза Тео. — Ако се обади Пийт Холанд, искам да говоря с него.

Тео хукна нагоре по стълбите към втория етаж, владенията на баща му. Както обикновено, господин Буун седеше зад голямото си разхвърляно бюро с лула в устата и разхлабена вратовръзка. Имаше вид на човек, който дни наред рови в купища документи. Усмихна се и каза:

— Здравей, Тео. Успешен ден в училище?

Тео се отпусна на един стол, а Джъдж приклекна до него.

— Ужасен, татко, просто ужасен. До гуша ми дойде от това училище.

— Е, за напускане и дума не може да става. Предлагам да престанеш да хленчиш и да се стегнеш. Тестовете са важни, трябва да се представиш добре.

Много ти благодаря, татко. Побъбриха си още няколко минути, после телефонът звънна. Господин Буун посегна към слушалката и нареди:

— А сега отивай да си пишеш домашните.

Може би единственото хубаво нещо през тази седмица беше липсата на домашни. Тео слезе долу, порови в хладилника, намери само няколко стари понички и се оттегли в своя кабинет. Скоро се отегчи и му се доспа, качи крака върху бюрото и наклони стола си назад. Точно преди да задреме, майка му почука на вратата и влезе.

— Здравей, Тео. Елза ми каза, че ти трябвам.

— Да, мамо. Едно дете от училище се нуждае от помощта ти.

— Какъв е проблемът?

— Дълга история, но момчето и майка му може би са в опасност.

— Да отидем да поговорим в кабинета ми.

Беше почти пет, когато Пийт Холанд пристигна с майка си и двете си по-малки сестри. Момиченцата бяха ококорили очи и мълчаха уплашено. Тринайсетгодишният Пийт се стараеше да бъде мъжът в семейството, но и той беше страшно притеснен. Майка му Кари беше с подути очи и сцепена горна устна. Изглежда, беше плакала с часове. Заговори веднага след като госпожа Буун се представи и я увери, че може да й помогне. Адвокатката заведе Кари в кабинета си и затвори вратата. Тео посочи към заседателната зала и предложи: