Господин съдия, знаем, че тези петима преподаватели съзнателно, преднамерено и дори с очакването някой ден да бъдат заловени са подготвили заговор за фалшифициране на резултатите от тестовете. По моите критерии това е престъпление! Приемат с присмех предположението, че са го направили за пари, но парите са потенциален фактор. И той не може да бъде отхвърлен. Не печелят много, затова може би са имали нужда от повече средства. Не знам, но ако ни бъде позволено да продължим с обвиненията, ще научим всичко. На този етап е преждевременно да кажем: ами нека училищната управа да реши проблема. Не, така им се разминава твърде лесно. Прокуратурата повдигна тези обвинения и е напълно готова да ги доведе докрай на един съдебен процес. Благодаря ви.
Джак Хоугън седна и всички си поеха дълбоко дъх.
— Нещо друго? — гласеше последният въпрос на съдия Гантри.
Двамата юристи поклатиха отрицателно глава.
— Добре. Искам да премисля решението си през нощта и утре по обед ще се произнеса. Заседанието се закрива.
26
На излизане от залата ги спря пристав и каза:
— Тео, съдия Гантри иска да се отбиеш в кабинета му.
Тео се стъписа.
— Добре. Кога?
— Веднага.
— Разбира се.
Тео се сбогува с Ейприл и побърза да се измъкне, промушвайки се покрай зрителите, които се тълпяха в коридора. Съдия Гантри го чакаше с отворена врата. Затвори я, когато Тео влезе в кабинета му. Свали черната си тога и го покани:
— Седни.
Посочи му стол до заседателната зала. Тео се подчини. Съдия Гантри седна и разхлаби вратовръзката си. Изгледа Тео строго и попита:
— Какво ще кажеш?
Тео не беше сигурен какво иска съдията, затова само сви рамене. Беше доста объркан.
— Знаеш ли, Тео, често усложняваме закона прекалено. Разглеждаме фактите и ги анализираме по десет различни начина, за да установим кои закони да приложим и защо, а всъщност много от случаите са съвсем прости. Толкова прости, че един млад човек може би вижда нещата по-ясно, докато ние се опитваме да ги направим заплетени. Звучи ли ти смислено?
— Да, струва ми се.
— Тео, искам да разбера ти как би отсъдил в случая. Ти си на тринайсет години, умен си, по-наясно си с правото от повечето адвокати, а освен това си донякъде замесен в тази бъркотия. След като чу какво се случи в залата, ти как би отсъдил?
Стегни се, каза си Тео. Съдията разговаря с теб като с възрастен човек, затова се дръж като възрастен.
— Те не са престъпници, господин съдия. Постъпката им е много лоша. Възмутително е как няколко учители са се скрили в една стая, изтрили са грешните отговори и са отметнали верните. Разбирам защо са го направили, но въпреки това е гадно. Както каза Джак Хоугън, те би трябвало да учат децата кое е редно и кое — нередно.
— Съгласен съм. Отвратително е.
— Обаче те ще бъдат наказани предостатъчно. Те са свестни хора, които са постъпили неправилно, но извършеното от тях не е престъпление. Аз бих снел обвиненията, господин съдия.
— Нали обичаш тайните, Тео?
— Много.
— Добре. Ето ти една тайна, за която не бива да говориш до утре на обяд. Ще снема обвиненията. Засега остава само между мен и теб.
Гантри протегна ръка и Тео се ръкува с него.