— Тайна, нали така?
— Дадено, господин съдия.
Семейство Буун се наслаждаваха на вечерята си в заведението на Омар и когато той не се навърташе край тях, не спираха да обсъждат изслушването. Госпожа Буун се бе успокоила, а Тео я поздрави за чудесното й представяне. Господин Буун беше доволен с ролята си на втора цигулка в залата и видимо се гордееше със съпругата си.
— Трябва да ходиш на повече съдебни процеси, мамо. В съдебната зала си като у дома си.
— Благодаря, Теди, но си имам предостатъчно работа.
— Мина от хубаво по-хубаво, скъпа — потвърди господин Буун. — Беше превъзходна.
— Ще се чувствам превъзходно, когато спечелим — отсече тя.
Тео си прехапа езика. Често се изкушаваше да споделя тайни с родителите си, но не и този път. Беше твърдо решен да докаже, че може да му се има доверие. Вместо това каза:
— Наблюдавах внимателно съдия Гантри и според мен той е на страната на учителите. Съгласен ли си, татко?
— Няма съмнение. Ще свали обвиненията и ще можем да продължим нататък.
— Да не бъдем прекалено сигурни — каза госпожа Буун. — Когато съм сигурна, че съм спечелила, обикновено се случва нещо лошо, а когато знам, че съм изгубила, обикновено ме очаква приятна изненада. Опасно е човек да гадае намеренията на съдията.
Тео се стараеше устата му непрекъснато да е пълна с храна и да говори колкото се може по-малко.
Късно вечерта се обади на Ейприл и двамата обсъждаха почти цял час съдебната драма. Тя се бе уплашила ужасно, когато д-р Ступ прочете на глас писмото й, и едва не бе припаднала, но вече не се чувстваше толкова зле, че го е изпратила. Писмото беше тласнало училищните власти да приемат въпроса сериозно и незабавно да започнат да разследват.
— Не се ли радваш, че не изпрати второто писмо? — попита Тео. — Иначе днес щеше да си на свидетелското място.
— Със сигурност. Благодаря ти, Тео. Бях решила да го изпратя, но ти ме разубеди.
— Трябва винаги да имаш доверие на адвоката си, Ейприл.
27
В петък сутринта новината беше на първа страница, съпътствана от страхотна снимка как господин и госпожа Буун влизат в съдебната зала, всеки с куфарче в ръка и с делово изражение. Това беше мечтата на всеки адвокат. Дълга статия описваше изслушването. Свидетелските показания и пледоариите на адвокатите бяха представени в резюме.
Тео прочете статията набързо и отпраши към училище. Сутринта се точеше бавно.
Три минути преди обед съдия Гантри публикува онлайн съдебно решение, заемащо две страници, с което сваляше наказателните обвинения срещу учителите. Изречение от решението гласеше: „Макар да съм разтревожен от действията на обвиняемите, поведението им не може да бъде окачествено като престъпно“.
Тео изпрати есемес, за да поздрави родителите си, и отиде да обядва.
В два следобед д-р Кармен Ступ направи изявление пред пресата. Тя съобщи, че училищното настоятелство няма друг избор, освен да прекрати договорите на петимата учители. Две години по-късно щяха да имат право отново да кандидатстват за работа като преподаватели в училищната система.
Думите й не изненадаха никого, но последвалите събития — да. Д-р Ступ оповести, че резултатите от предишните тестове ще бъдат отхвърлени за всички класове. Нещо повече, училищният инспекторат на Стратънбърг повече няма да провежда задължителни тестове, но това ще доведе до загубата на значително финансиране от страна на щата.
В изявлението си тя казваше: „За нашия град открай време представляват приоритет добрите училища и осигуряването на най-доброто образование за нашите ученици. Ще продължим да го правим, затова ще се нуждаем от подкрепата на общността и на допълнителни средства от общината. Честно казано, ние сме убедени в способността си да образоваме децата си по-добре, отколкото служителите на щатско ниво. За да го постигнем обаче, са нужни огромни усилия от страна на всички граждани“.
Тео прочете изявлението й онлайн и не успя да сдържи усмивката си. Край на тъпите тестове. Край на „тренировката“ за тестовете. Край на конкуренцията за паралелките за напреднали. Край на специалните занятия за надарените ученици и на не толкова приятните занятия за по-слабите.
Тео тръгна да търси Ейприл.
Елза без никакво усилие организира тържество. Обади се в един деликатесен магазин да доставят поднос със сандвичи, още един поднос с браунита и сладкиши, седем литра пунш и три бутилки шампанско. После звънна на учителите и ги покани да се отбият за скромно тържество.