— Би била луда, ако не поиска развод.
— Никога не е толкова лесно, Тео, повярвай ми. Много жени се примиряват със семейното насилие, защото смятат, че нямат друг изход. Не могат да си позволят да живеят без съпруга си и неговата работа. Нагледала съм се на подобни случаи.
— Няма да стана бракоразводен адвокат.
— Да поговорим за това по-късно, става ли?
— Добре, мамо. И ти благодаря. Имам чувството, че аз съм отговорен за всичко.
— Постъпил си правилно. Адвокатите трябва да се нагърбват с неприятни случаи, за да помагат на хората. Кой друг би могъл да съдейства на този етап?
— Полицията.
— Опитват се. Може да спите в хола и да гледате телевизия до късно. Да се опитаме да го превърнем в забавление.
— Означава ли, че утре може да не отида на училище?
— Нищо подобно.
4
Джъдж започна да ръмжи в 2:14 ч. през нощта. Бе застанал до главата на Тео и бе вперил поглед към входната врата на по-малко от шест метра от тях. Тео се събуди и веднага разбра, че нещо не е наред. Пропълзя до прозореца и видя пикап, паркиран до пощенската кутия. После забеляза нечия сянка да се движи близо до стълбите към входната врата.
— Какво има, Тео? — попита госпожа Холанд.
Беше на канапето под една завивка със Сали. Нищо чудно, че не спеше.
— Навън има някой — отговори Тео.
Той се промъкна с бързи леки стъпи във фоайето и включи външното осветление. След броени секунди по входната врата се разнесе думкане, отново и отново. Разярен мъж тропаше с юмрук. Джъдж залая силно, всички в къщата изпаднаха в паника и наскачаха.
— Повикай полицията! — провикна се господин Буун и госпожа Буун се запъти към телефона.
— Отворете! — крещеше мъжът и блъскаше по вратата. — Знам, че си там, Кари.
— Това е Ранди — каза госпожа Холанд. — Ранди от плът и кръв. Пиян като талпа.
— Заведете децата в кухнята — разпореди се господин Буун, приближи се към вратата и извика: — Повикахме полиция, господин Холанд.
— Отворете вратата! Имам право да видя жена си и децата.
— В момента те не искат да Ви виждат. Престанете да блъскате по вратата, ако обичате, ще събудите съседите.
— Хич не ми пука. Искам си семейството!
— Защо просто не си тръгнете, а утре ще седнем да поговорим и да обсъдим проблема. Нищо няма да се промени, ако правите сцени посред нощ.
Джъдж лаеше като обезумял, но не се приближаваше към вратата. Господин Буун изръмжа:
— Престани, Джъдж. Тео, прибери кучето.
— Полицията идва всеки момент — тихо съобщи госпожа Буун и се показа от кухнята. — Продължавай да говориш с него.
Господин Буун открехна вратата, но не свали веригата. Погледна към Ранди през стъклото на желязната врата. Щом забеляза пролуката на входа, Ранди отново задумка.
— Отворете вратата! Искам си жената и децата!
— Моля Ви, успокойте се, господин Холанд — извика господин Буун.
От отсрещната страна на улицата къщата на семейство Фъргюсън светна. Най-неочаквано Ранди грабна голям камък от цветната леха и удари с него стъклото на външната желязна врата. Господин Буун успя да затвори вътрешната дървена врата точно преди прозорчето да се натроши. Джъдж храбро се оттегли на сигурно място зад канапето и заскимтя. В кухнята Сали и Шарън плачеха, а Пийт се опитваше да ги успокои.
— Той е луд! — смаяно установи господин Буун.
— Нали ви казах — обади се Кари от прага на кухнята. — Луд и пиян.
— Много евтина врата! — провикна се Ранди и избухна в кикот.
Тео надникна през щорите. Мъжът беше наистина страховит. Едър и набит, с брада, а под шапката му стърчеше дълга коса. Лъкатушеше и залиташе, очевидно беше пиян. Отстъпи назад и изрева:
— Въобразяваш си, че постъпваш умно, нали, Кари? Всъщност си много глупава. Открих те, като проследих мобилния ти. Адски тъпо.
Мъжът за малко не падна, но се подпря на железния парапет. Господин Буун открехна вратата около два сантиметра и каза твърдо:
— Господин Холанд, повиках полиция, всеки момент ще дойдат. Бихте ли се успокоили, моля?