— Изобщо не ми пука кого ще повикаш — провикна се Ранди в отговор. — Викни ченгетата, шерифа, ФБР, морските тюлени викни, ако щеш. Искам само да видя семейството си.
Господин Буун отговори спокойно:
— Те обаче не искат да Ви виждат и ако не си тръгнете, пак ще влезете в ареста.
— Няма да си тръгна, ясно ли е? Не мърдам без жена си и децата. Нямате право да ги държите там.
Светнаха още прозорци от отсрещната страна на улицата. Господин и госпожа Фъргюсън бяха излезли по пижами на предната веранда. Ранди се опита да вземе още един камък от цветната леха, но изгуби равновесие и полетя в храсталака. Помъчи се да се изправи, като мърмореше, ругаеше и се отупваше от пръстта, и в този момент забеляза, че семейство Фъргюсън го наблюдават. Това го разстрои и той кресна:
— Защо не си гледате работата?
Семейство Фъргюсън не реагираха. Ранди посочи към тях и се провикна:
— Много нахални хора има в този квартал, бе! Я да метна някой камък и по вашата врата. Ще ви хареса ли?
Само че, докато крачеше към входната врата на семейство Фъргюсън, той отново изгуби равновесие и преплете крака. Полетя надолу, стовари се на земята и залази да се изправи.
За щастие, в края на улицата се показаха сини светлини.
Ранди Холанд се предаде без съпротива, а докато полицаят щракваше белезниците и го отвеждаше към патрулната кола, семейството му наблюдаваше ставащото от предния прозорец — и четиримата със сълзи на очи.
След като съпругът й отново се озова в ареста, госпожа Холанд реши да се върне у дома и да настани децата в леглата им. Отрупа семейство Буун с благодарности, а Пийт и Шарън последваха примера й. Когато си тръгнаха, беше три и половина.
Докато помагаше на родителите си да разтребят хола, Тео изохка:
— Божичко, няма начин да отида на училище утре! Изтощен съм.
— В такъв случай предлагам веднага да се качиш горе да си легнеш — отговори строго майка му.
— И си вземи кучето — добави господин Буун. — Страхотен пазач, няма що.
— Ами училището?
— Можеш да поспиш до седем и половина — усмихна се мило госпожа Буун.
— О! Благодаря. Много сте състрадателни.
— Престани — скара се господин Буун. — Омръзна ми това мрънкане.
5
Рано във вторник сутринта притихналите осмокласници влязоха в голямата зала. Десет идеални редици с по седемнайсет чина всяка заемаха помещението, а покрай задната стена имаше още четири. Всеки класен ръководител насочваше своите ученици към местата им. Възпитаниците на господин Маунт бяха на втората редица и седяха по азбучен ред. Тео беше трети отпред, а пред него бяха Рикардо Алварес и Едуард Бентън. От дясната му страна седеше момиче на име Тес Карвър, от лявата — момиче, което се казваше Лили. Учениците бяха общо сто седемдесет и четири и Тео познаваше повечето, но нямаше как да познава всички, особено момичетата. Вече трета година в училището се провеждаше експеримент, по силата на който осмокласниците и осмокласничките учеха отделно.
Тео кимна на Пийт, който седеше четири реда по-назад от него. Запита се дали и Пийт е толкова изморен като него. Сигурно. Ама че нощ! Самият Тео още беше разтърсен от случилото се, а каква ли бъркотия цареше в главата на Пийт?
Директорката госпожа Гладуел каза няколко встъпителни думи, обичайните скучни напътствия към учениците да бъдат спокойни и да се постараят да работят ефикасно. Щяха да разполагат с ограничено време, важно беше да завършват всеки раздел и така нататък. Не за пръв път им го обясняваха. Тестът щеше да продължи три часа, само с две кратки почивки, после щяха да прекъснат за обяд. Следобед щяха три часа да се подготвят за тестовете на следващия ден. Сякаш цяла година ги делеше от петък следобед.
Учителите бързо раздадоха изпитните материали. Тео пое своите със свито сърце. Когато всеки ученик получи теста си, господин Маунт, главният квестор този ден, даде старт. Учениците се заловиха за работа, а учителите се пръснаха из залата. Посланието беше ясно: всеки да гледа пред себе си. Залата притихна. Мъчението започна.
През обедната почивка Тео побърза да намери Пийт. Поеха по същия път като предишния ден — покрай спортната площадка, далече от другите. Пийт му каза, че не е успял да заспи, когато се прибрали у дома, че е страшно изморен и не е в състояние да мисли. Сигурно щял да се провали на изпитите, но въобще не му пукало. Майка му говорила с полицията и те я уверили, че господин Холанд ще остане в ареста няколко дни, така че поне щели да бъдат в безопасност.