— Какво означава „углавно престъпление“? — попита Пийт.
— Сериозно нарушение. Наказуемите простъпки са по-незначителни. Углавните престъпления са сериозна работа. Защо?
— От полицията казаха, че го обвиняват в углавно престъпление от трета степен — умишлено увреждане на чужда собственост. Сигурно ще остане в ареста доста време, нали?
— Вероятно, но надали ще получи дълга присъда. Само няколко седмици в окръжния арест. Кой знае?
Развод, присъда, загуба на работа — твърде много за едно дете.
— Благодаря ти за снощи, Тео.
— Няма за какво.
— Днес следобед майка ми трябва да се срещне с твоята, сигурно ще обсъждат развода. Не мога да повярвам.
— Майка ми умее да намира начини да избягва разводите, Пийт. Почти винаги успява да убеди съпрузите да започнат брачни консултации. Не бързай да се отчайваш.
— Благодаря, Тео.
— И не се предавай на тестовете.
— В момента ми се иска просто да избягам.
И на мен, понечи да си признае Тео, но вместо това се престори на силен и заяви:
— Не бива да го правиш, Пийт. Трябва да се стегнеш и да се съсредоточиш.
— Ще се постарая.
Последният звънец удари в три и половина и след броени секунди Тео се метна на колелото и се отдалечи от училището. В кантората поздрави набързо Елза, майка си и Джъдж и премина тичешком петте пресечки до сградата на Ветераните от войните в чужбина, ВВЧ, където скаутският отряд се събираше в първия и третия вторник от месеца. Днес беше вторият вторник и не беше официален ден за събрание, но когато ти се обади майорът, командирът на скаутския им отряд, не задаваш въпроси.
Няколко месеца деляха Тео от големия трофей — честта да стане „Орле“. Имаше двайсет отличия, включително всички задължителни, и майорът здравата го притискаше. Очакваше всичките му скаути да станат орлета. Тео допускаше, че майорът иска да провери докъде е стигнал Тео, а той обичаше да прави това на четири очи, не на редовните събрания на скаутите. Тео заключи колелото си до това на Уди и влезе. Майорът разговаряше с Кал, Уди, Харди и Мейсън, осмокласник от прогимназията „Ийст Мидъл“.
Момчетата се настаниха на сгъваеми столове край ръководителя на отряда.
— Знам, че седмицата е трудна за всички осмокласници заради тестовете — заяви той.
— Ужасна е — изломоти Уди.
— Цели четири дни тестове.
Майорът се усмихна.
— Е, имам известна представа. В момента в отряда ни има трийсет и шест скаути, от които шестнайсет са в осми клас. Знам, че седмицата е напрегната за вас, затова ми хрумна този уикенд да заминем на излет. Участието е доброволно.
Момчетата се оживиха. Няма по-вълнуващо приключение от уикенд в гората.
Майорът продължи:
— Отворен е нов туристически маршрут в националния парк „Сасакуа“ — дълъг е около шейсет и пет километра, затова се налагат две нощувки сред природата. Ще трябва да се носи всичко — палатка, спален чувал, храна, дрехи, тоалетна хартия. Има трудни участъци, канари и стръмни склонове, една клисура и няколко пещери. Маршрутът следва река Сасакуа в най-уединената част на парка и казват, че пейзажът е великолепен. Планът е да потеглим в петък следобед, веднага след като приключат тестовете. Ще пътуваме около два часа и би трябвало да стигнем преди мръкнало. Мисля, че ще успеем да навлезем на около осем километра в гората и да си устроим лагер. Кой ще участва?
Момчетата бяха занемели от учудване. Отрядът прекарваше по един уикенд всеки месец в гората и приключенията не бяха за изпускане. Това обаче беше къде-къде по-хубаво. Малка група от най-добрите скаути на поход с майора с раници на гръб. Всички щяха да участват!
Тео беше на седмото небе. Всичките му други планове за уикенда трябваше да отстъпят на задно място. Кал обаче наведе глава и възкликна:
— Да му се не види! Този уикенд ще идва баба ми, няма начин да съм извън града.
— Съжалявам — каза майорът. — Уди, Харди и Тео, обадете се на останалите осмокласници и проверете кой ще дойде. Трябва да се организираме колкото се може по-бързо.
— Ами останалите от отряда? — попита Тео.
— Ще обещая на по-малките момчета, че ще правим похода всяка година, нещо като награда за тестовете. Ще намеря начин да компенсирам другите. Надали ще има проблеми.