— Ако ви интересува мнението ми, а понеже сме в моя кабинет, така или иначе ще ви го кажа, полицията има пълното право да провежда разследване, стига да не разстройва учебния процес в моето училище. Освен това смятам, че Теодор Буун не е откраднал нищо — каза госпожа Гладуел.
Тримата мъже кимнаха. Тео беше напълно съгласен, но не помръдна и мускулче.
— И сега какво? — сопна се Айк на инспекторите.
— Искаме Тео да дойде в участъка, за да даде показания официално — отговори инспектор Хамилтън. — Просто обичайна процедура. А после бихме желали да поговорим с някои от другите ученици.
Тео беше гледал достатъчно телевизия, за да знае, че отиването в участъка обикновено означава белезници и пътуване на задната седалка на полицейска кола, и за част от секундата тази мисъл му се стори интригуваща. Досега не му бяха слагали белезници, нито се беше возил на задната седалка на полицейска кола, така че, след като го оправдаеха, щеше да е забавно да разказва за цялото приключение. Въодушевлението му обаче бързо помръкна, когато си даде сметка, че в училището и в града ще плъзнат клюки и скоро целият свят ще разбере, че Тео е главният заподозрян.
— Часовете свършват в три и половина, нали? — попита Айк госпожа Гладуел.
— Точно така.
— Добре. Ако сте съгласни, ще доведа Тео в полицейския участък в четири следобед. Сигурен съм, че родителите му ще го придружат.
Инспекторите се спогледаха и беше ясно, че и двамата не искат да спорят с Айк.
— Кога можем да поговорим с другите ученици? — попита Ворман.
— Ами, предполагам, в три и половина — отговори госпожа Гладуел.
— Чии са съседните шкафчета на твоето, Тео? — попита Хамилтън.
— На Уди, Чейс, Джоуи, Рикардо — повечето са от моя клас — отговори Тео. — Шкафчето на Дарън е точно под моето.
Ворман погледна Хамилтън и каза:
— Трябва да проверим в лабораторията дали могат да изследват за отпечатъци.
— Добре — съгласи се Хамилтън. — Освен това трябва да вземем твоите отпечатъци, Тео. Може да го направим следобед, когато дойдеш.
— Искате да ми вземете отпечатъци ли? — попита Тео.
— Разбира се.
— Не съм сигурен за това — отговори Айк. — Ще го обсъдя с родителите му.
— Пет пари не давам — каза Тео, — направете го. Няма да намерите мои отпечатъци по тези таблети, понеже никога не съм ги докосвал. Ако искате, подложете ме и на детектор на лъжата. Нямам какво да крия.
— Ще видим — каза Ворман.
Изведнъж полицаите се разбързаха да си ходят. Хамилтън затвори бележника си и го пъхна в джоба на сакото си.
— Благодаря за отделеното време, госпожо Гладуел — каза той и се изправи. — Благодаря и на теб за съдействието, Тео. Господин Буун, беше удоволствие да се запознаем.
След като си тръгнаха, Тео седна на стола на Хамилтън.
— Трябва да поговорим за още нещо — каза той и Айк се отпусна на другия стол.
Госпожа Гладуел слушаше внимателно, докато Тео описваше двете срязани велосипедни гуми, едната от които на територията на училището. А когато разказа за камъка, влетял в кантората предния ден, Айк отсече:
— Някой те е погнал.
— Добре че ми каза — отговори Тео.
9
Никак не беше чудно, че положението се промени драстично след намесата на майката на Тео.
Той й се обади по време на обедната почивка и петнайсет минути по-късно тя пристигна в кабинета на госпожа Гладуел. Настояваше за отговор на всеки свой въпрос. Беше бясна, че полицията е разпитвала Тео, без родителите му да присъстват, но госпожа Гладуел я увери, че той се е справил чудесно. Отговарял предпазливо и дал на полицаите възможно най-малко информация. Претърсването на шкафчето му било неизбежно, тъй като училището имало право да го отваря при всяка основателна причина. Училищната политика изисквала госпожа Гладуел и останалите служители от администрацията във всички случаи да оказват пълно съдействие на правоохранителните органи.
Отначало госпожа Буун смяташе да вземе Тео от училище и да го заведе в кантората, а от там — в полицията. Според госпожа Гладуел обаче беше по-разумно да изчакат края на учебните занятия. Тази сряда Тео веднъж вече беше измъкнат от час и ако това се повтореше, само щеше да засили подозренията. Тя посъветва майка му да се придържат максимално към обичайния ход на нещата. След това я осведоми за останалата част от доста вълнуващата седмица на Тео. Той още не беше казал на родителите си за двете срязани гуми и за обира на шкафчето си и новините смаяха майка му. Тя доста се ядоса, задето си е премълчал.