Преди да си тръгне, госпожа Буун помоли директорката да даде на Тео строги указания от училище да отиде право в кантората.
В три и половина инспектор Хамилтън чакаше в класната стая на господин Маунт. Беше позвънил на учителя и го беше помолил да „покани“ Дарън, Уди, Чейс, Джоуи и Рикардо да останат след часовете за кратка среща. В присъствието на господин Маунт инспекторът разговаря кратко с всяко момче поотделно. Пръв беше Дарън и след като на една увеличена снимка установиха точното местоположение на шкафчето му, инспекторът го попита:
— По кое време днес сутринта за пръв път отиде до шкафчето си?
Дарън сви рамене и отговори:
— Когато дойдох в училището, точно преди часа на класния.
— А той кога започва?
— В осем и четирийсет.
— Защо ходи до шкафчето си?
— За да взема някои учебници и да оставя други, както винаги.
— Днес сутринта видя ли Тео Буун до шкафчето му?
Дарън се замисли и сви рамене:
— Май не. Мисля, че Тео вече беше влязъл в час.
— Кого помниш да си видял до шкафчето си днес сутринта?
Поредната пауза, докато момчето обмисляше въпроса.
— Рикардо, може би Уди. Просто някои от момчетата. Тогава не се замислих кого виждам. Обикновено бързаме за часа на класния.
— Забеляза ли край шкафчетата някого, който няма работа? — попита бавно Хамилтън.
— Кой например?
— Например някой, който не би трябвало да се навърта там.
— Да не би някой да е направил нещо нередно?
— Точно това се опитваме да установим, Дарън. Да си забелязал някой непознат край шкафчетата преди десет часа сутринта?
— Непознат ли? Възрастен човек?
— Възрастен, друг ученик, всеки, който няма причина да се мотае в този край на коридора.
Поредното продължително мълчание, после момчето бавно поклати глава и каза:
— Не, господине, не забелязах такъв човек.
— Нищо необикновено?
— Нищо, сър.
Подобни разговори се проведоха и с другите момчета. Само Чейс си спомни, че е срещнал Тео сутринта, обаче не го беше видял да вади учебници или други неща от раницата си. Инспектор Хамилтън внимаваше да не издаде какво е било намерено в шкафчето на Тео и да не създаде впечатление у момчетата, че приятелят им е загазил.
В четири следобед Тео, родителите му и Айк влязоха в полицейския участък на Мейн Стрийт на две пресечки източно от сградата на съда. Посрещна ги инспектор Ворман, който ги поведе надолу към малка стаичка в тесния сутерен. Предложи им нещо за пиене — всички отказаха — и той премина към деловата част. Следобед с госпожа Буун вече бяха разговаряли два пъти по телефона, така че нямаше никакви изненади.
Тео щеше доброволно да даде показания в присъствието на адвокати, а Ворман щеше да запише показанията му с видеокамера и касетофон. Тео бе уверил родителите си, че няма какво да крие и че не знае нищо за проникването с взлом в магазина и за откраднатите предмети.
Започна от понеделник и от първата случка с шкафчето си. Разказа за двете срязани гуми и каза, че Гил от „Гилс Уийлс“ може да потвърди това. Отново обясни, че не е съобщил на родителите си просто поради липса на време и възможности. Описа големия камък, разбил вратата на кабинета му предния ден. С помощта на насочващите въпроси на Ворман Тео стигна и до откраднатите таблети, намерени в шкафчето му. Както винаги, се отбил до шкафчето си броени минути преди часа на класния. В коридора било шумно и пълно с ученици както предния и по-предния ден. Отключил шкафчето си и не забелязал нищо необикновено. Огледал го внимателно заради случилото се в понеделник. Сигурен бил, че по онова време таблетите „Линкс“ не били в шкафчето му. Не забелязал и ничие необичайно присъствие — нито непознати възрастни, нито ученици от други класове. Не му било известно някой да знае кода му. Не бил чувал за други подобни случаи на непозволено проникване в училищните шкафчета.
Тео говореше бавно и предпазливо, а когато го помолеха, повтаряше казаното. Вляво от него беше майка му, отдясно — баща му. Айк седеше в края на масата, все още ядосан, че полицията е дръзнала да обвинява племенника му. Инспектор Хамилтън седеше точно срещу Тео и търпеливо ръководеше разпита. До него имаше видеокамера на статив, която записваше разговора.
Тео направи точно и подробно обяснение на краткия си сблъсък с полицай Стю Пекинпо във вторник вечерта и обясни при какви обстоятелства е станал той. Беше категоричен, че никога не е влизал в „Биг Мак Систъмс“. Предложи на полицията да проверят търговските регистри, за да се уверят, че не е купувал нищо от магазина.