Когато Тео приключи разказа си, камерата и касетофонът бяха изключени и всички си отдъхнаха. Инспектор Хамилтън обясни, че ще отложат снемането на отпечатъци, понеже не са свалили нито един пръстов отпечатък и от трите таблета. Нямаше с какво да сравнят отпечатъците на Тео.
— Някой е бил много внимателен — каза Хамилтън, вперил поглед в Тео. — Сигурно е носел ръкавици.
Тео не можеше да разбере дали Хамилтън все още го подозира. Като всеки добър разследващ полицай той не издаваше почти нищо и се държеше така, сякаш всеки беше потенциален виновник.
— Ами анонимното обаждане? — попита Айк. — Успяхте ли да го проследите?
— В известен смисъл — отговори рязко Хамилтън, с което ясно показа, че не желае Айк да го притиска. — Обаждането е от уличен телефон близо до болницата, така че трудно ще разберем кой точно е позвънил.
— По кое време е станало това? — попита Уудс Буун.
— В девет и двайсет — отговори Хамилтън.
— Значи, ако таблетите не са били в шкафчето на Тео в осем и четирийсет, когато той се е отбил там, крадецът е отворил шкафчето му някъде по време на първия учебен час. След като е оставил таблетите, той или е напуснал училището и е хукнал към уличния телефон близо до болницата, за да се обади, или е съобщил на някой външен човек, че е изпълнил мисията и полицията вече може да бъде осведомена. Вероятно второто. Така че си имаме работа не само с един член на някаква малка банда.
Инспектор Хамилтън впери поглед в Уудс Буун, който му отвърна със същото.
— Може би е трябвало да станете детектив — отбеляза Хамилтън.
— Може би вие трябва да забележите очевидното. Става дума за подхвърлени улики. За капан. Не знам кой и защо го е направил, но е съвсем ясно, че Тео няма нищо общо. В момента той е жертва, а не заподозрян.
— Не съм казал, че е заподозрян, господин Буун — хладно поясни Хамилтън. — Престъплението е извършено преди по-малко от двайсет и четири часа, така че ни дайте малко време. Разследването едва започва.
— Какво следва, що се отнася до Тео? — попита госпожа Буун.
— Може да си върви. Няма да го арестуваме посред нощ. Ако се наложи отново да поговорим с него, ще ви се обадя. — Хамилтън ставаше малко раздразнителен, вероятно понеже трима адвокати го въртяха на шиш. — Задачата ни е да проследим всички следи и да се помъчим да установим кой е извършителят на престъплението. Не знаем дали Тео казва истината. Несъмнено звучи достоверно, обаче аз съм разговарял с много обвиняеми, които твърдят, че са невинни. Може да е невинен, но може и да не е. Вие не се съмнявате, но разследващите не работят така. Някой ден, надявам се скоро, ще знаем много повече и тогава дано да мога да кажа: „Тео, ти казваш истината.“ Докато това не стане обаче, не вярвам на никого.
— Не ми ли вярвате? — оскърбено попита Тео.
— Виж, Тео, не знам дали лъжеш, не знам и дали казваш истината. Като разследващ, за мен е твърде рано да преценя. Засега не разполагаме с много доказателства, но онова, което имаме, сочи към теб. Разбираш ли?
Тео кимна леко, но беше ясно, че не е доволен.
Хамилтън погледна часовника си, затвори една папка и каза:
— Благодаря ви, че дойдохте, и както казах, ще поддържаме връзка.
Групичката представители на семейство Буун напусна сградата. Никой не се усмихваше.
Тео се помъчи да учи в кабинета си в кантората, но беше твърде разсеян. Бяха поставили ново стъкло, а късчетата от натрошеното бяха пометени. Нямаше и следа от атаката от предишния следобед, но Тео още чуваше трясъка на счупеното стъкло, силното тупване на камъка, улучил рафта с книги, звънтенето на посипаните стъкълца, уплашеното изскимтяване на Джъдж, последвано от неистов лай. Тео сякаш бе усетил, че има още някой. Беше го доловил като насън. Май го беше чул веднъж онази сутрин по време на първия час в училище, преди да се появят полицаите и да съсипят целия му ден. Ако затвореше очи, можеше да си представи как седи на бюрото, когато камъкът влетява, а после, през следващите няколко секунди сякаш чу нечии стъпки. Някой бягаше. Онзи, който бе хвърлил камъка, беше съвсем близо. На Тео десетки пъти му се искаше да го зърне как бяга.
Кой беше въпросният тайнствен човек? Възрастен ли беше? Или ученик? Мъж или жена? Самотен нападател или член на банда?