— Кога за последен път си го отварял? — попита Хамилтън.
— Когато дойдох в училище сутринта. Към осем и половина.
— Значи преди около два часа.
— Да, сър.
— Забелязали нещо необичайно?
— Не, сър. — На Тео му се искаше да спомене, че някой е бъркал в шкафчето му в понеделник, но изведнъж се разбърза. Беше ужасен да не би някой да го види с двамата полицаи и с директорката.
— Сега можеш да отвориш — нареди му Хамилтън.
Тео набра кода — 33833 — и отвори вратичката. Наглед нищо не липсваше, обаче със сигурност беше добавено нещо. Отляво, облегнати на няколко учебника, имаше три тънки предмета, които Тео виждаше за пръв път.
— Нищо не пипай — предупреди го Хамилтън, приведе се по-наблизо и Тео усети дъха му на врата си. Ворман и госпожа Гладуел също се приближиха и няколко секунди никой не помръдна и не продума. Накрая Хамилтън попита: — Да забелязваш нещо необичайно, Тео?
— Да, сър, тези не са мои — успя да каже Тео с пресъхнала уста.
Тънките предмети се оказаха „Линкс 0-4“, най-модерните и най-леките компютри, завладели пазара. С изумителната си графика, неограничена памет и огромен брой приложения, както и с цена от триста деветдесет и девет долара, таблетът 0–4 беше най-евтиният, но пък много по-съвършен от конкурентите си. Инспектор Ворман надяна хирургически ръкавици и подреди таблетите върху бюрото на госпожа Гладуел така внимателно, все едно са диаманти. Позвъниха на Биг Мак и той тръгна насам, за да идентифицира откраднатото си имущество.
— Моля ви, обадете се на майка ми — обърна се Тео към госпожа Гладуел. — Или на баща ми. Няма значение.
— Не бързай толкова — сряза го Хамилтън. — Имаме още въпроси.
— Няма да отговарям на повече въпроси, докато родителите ми не дойдат.
— Щом Тео твърди, че не е откраднал таблетите, аз му вярвам — заяви госпожа Гладуел.
— Много ви благодаря — каза Хамилтън.
— Откъде разбрахте, че ще бъдат там? — попита Тео.
— Тео, за пореден път ти казвам, че ние задаваме въпросите — напомни му Хамилтън. Тонът и отношението му бяха отвратителни още от самото начало, а сега, когато държеше в ръцете си доказателствата и си въобразяваше, че е разкрил престъпление, той стана просто нетърпим.
— Може ли да се обадя на родителите му? — попита госпожа Гладуел.
— Разбира се, че можете — каза Тео. — Не те управляват училището. Не могат да ви нареждат какво да правите.
— Затваряй си устата, хлапе — сряза го Ворман.
— Моля!? — възкликна госпожа Гладуел. — Не говорете на учениците ми по този начин! Тео не е престъпник. Вярвам му безусловно.
Тео застана до госпожа Гладуел, която седеше зад бюрото си, и извади мобилния си телефон. С бутона за бързо набиране се свърза с кантората „Буун и Буун“. Вдигна Елза и Тео, вперил поглед право в ядосаните очи на инспектор Хамилтън, каза:
— Здрасти, Елза, аз съм, Тео. Трябва да говоря с мама.
— Нещо не е наред ли?
— Не. Просто искам да говоря с мама.
— Тя е в съда. Цяла сутрин ще е заета.
— Добре, тогава ме свържи с татко.
— И него го няма. Приключва сделка в Уилкисбърг. Какво става, Тео?
Нямаше време да си бъбри с Елза, пък и тя не можеше да му помогне с нищо. Полицаите бяха вбесени и той усещаше, че не разполага с никакво време. Прекъсна разговора с Елза и натисна друг бутон за бързо набиране.
— Айк, аз съм.
— Добро утро, Тео — отговори Айк. — Защо ми звъниш в десет и половина?
— Айк, в училище съм и тук двама полицаи ме обвиняват, че съм откраднал едни компютри, които някой е пъхнал в шкафчето ми. Можеш ли да дойдеш?
— Стига толкова, хлапе — изръмжа Хамилтън.
Айк не отговори, но връзката с офиса му прекъсна.
Тео затвори рязко телефона си и го пъхна обратно в джоба си. Формално погледнато, това беше нарушение на правилника. Само осмокласниците имаха право да носят мобилни телефони в училище, но използването им беше под строг контрол. Те можеха да бъдат включвани само през междучасията и на обяд. При сегашните обстоятелства обаче Тео се съмняваше, че госпожа Гладуел ще му се ядоса. И тя наистина не го направи.
— В нищо не сме те обвинили — заяви Хамилтън. — Просто провеждаме разследване и когато установим, че някой притежава крадени вещи, се налага да задаваме въпроси. Не е ли логично?