— Трудно можем да пренебрегнем Тео като заподозрян — додаде Хамилтън.
— Много трудно — съгласи се Ворман. — Всъщност по време на повечето разследвания не разполагаме с толкова улики срещу заподозрените.
Беше ред на Хамилтън.
— Струва ни се странно, че не си съобщил за първата кражба от шкафчето си в понеделник. Такива кражби са рядкост в училището, но ти въпреки това не си докладвал. И не посочи пред нас основателна причина за този пропуск.
— Възможно е в понеделник изобщо да не е имало кражба. Когато те хванахме с откраднатите таблети в сряда, ти каза, че някой е отворил шкафчето ти и ги е оставил вътре. И за да прозвучат думите ти достоверно, добави малката подробност, че някой е ограбил шкафчето ти два дни преди това — каза Ворман.
— Няма обаче данни за подобно нещо. Няма никакви доказателства — добави Хамилтън.
— Никой в училището не е видял загадъчния крадец — поде Ворман. — Трудно ни е да го повярваме при толкова много ученици и учители, плюс чистачите и помощниците. При пълните с хора коридори и така нататък. Да, трудно ни е да повярваме.
— Доста невероятна история, ако питаш мен — каза Хамилтън.
На Тео ми призляваше от тези двамата. Затвори очи, стисна зъби и си заповяда да не плаче.
— Не вярвате ли на сина ми? — попита госпожа Буун.
За Тео беше очевидно, че не му вярват.
— Да кажем просто, че още разследваме — отговори Ворман.
— Проверихте ли шапката за отпечатъци? — попита господин Буун.
— Да. Трудно се свалят отпечатъци от плат, така че не ни провървя. В лабораторията са почти сигурни, че няма такива. Изглежда, крадецът е бил с ръкавици и много е внимавал. Няма отпечатъци нито по таблетите, нито по шапката, нито на местопрестъплението.
— Смятате ли да отправите обвинение на Тео? — попита госпожа Буун.
— Още не сме решили — отговори Хамилтън. — Но може да се каже, че се ориентираме натам.
Семейство Буун обмисляха думите му, без да коментират. Госпожа Буун драскаше нещо в бележника си. Тео се бореше със сълзите. Знаеше, че е невинен и няма нищо общо с кражбата, но полицията не му вярваше. Чудеше се дали родителите му му вярват.
Ворман наруши мълчанието с още лоши новини:
— Бихме искали да претърсим къщата — каза той.
Господин и госпожа Буун се озадачиха.
— За какво? — попита господин Буун.
— За доказателства — отговори Ворман. — За останалите откраднати вещи.
— Не може да се отнасяте към нас като към най-обикновени престъпници — гневно заяви госпожа Буун. — Това е възмутително.
— Няма да се съгласим на обиск — каза господин Буун.
— Не ни е нужно съгласието ви — възрази Ворман с противна усмивка. — Имаме заповед за обиск.
Той извади няколко сгънати листа от джоба си и ги плъзна по масата. Госпожа Буун намести очилата си и прочете документа от две страници. Приключи и го подаде на съпруга си. Тео изтри една сълза с опакото на дланта си.
14
През следващия половин час спориха за подробностите. Въздухът сякаш се беше сгъстил от напрежение, а репликите, разменени между полицаите и родителите на Тео, бяха доста резки. Най-накрая се споразумяха, че семейство Буун няма да влизат в дома си до пет часа следобед, когато щяха да се срещнат с инспекторите и полицаите, които ще извършат обиска.
Единственото, което успя да каже Тео, беше:
— Само си губите времето. Нищо няма да намерите там.
И двамата му родители му наредиха да мълчи.
След като Хамилтън и Ворман си тръгнаха, Тео най-сетне си възвърна дар словото и увери родителите си, че не е замесен в никакво престъпление и че обискът ще бъде загуба на време. И тримата бяха смаяни от обрата на събитията. Тео никога не беше виждал родителите си толкова объркани и дори уплашени. Бяха се споразумели да се посъветват с адвокат по наказателно право, техен приятел, и госпожа Буун излезе от заседателната зала, за да му се обади.
В два следобед господин Буун докара Тео обратно в училището, където се срещнаха с госпожа Гладуел. Тео се извини за сбиването. Господин Буун я увери, че двамата със съпругата му разбират решението й да отстрани Тео от училище и го приемат. Разбира се, били разочаровани, но подкрепяли решението на госпожа Гладуел. След това Тео си взе колелото, установи, че гумите му не са срязани, и потегли обратно към кантората.