Родителите му бяха заети с клиенти и с неотложни правни дела. Бяха затворили вратите си и сякаш бяха забравили за него. Елза, Винс и Дороти също бяха затрупани с камари документи, които им бяха много по-интересни от разговора с тринайсетгодишен младеж. Или пък просто Тео беше прекалено чувствителен. Той и Джъдж в крайна сметка се оттеглиха в кабинета му и Тео се зае да си пише домашните. Нищо не се случваше. Не можеше да престане да мисли за Спайк Хок, едно момче, което живееше на няколко пресечки и беше прекарало осемнайсет много неприятни месеца в затвора за малолетни на триста километра от тук, когато в девети клас го спипали да продава дрога. Тео не познаваше Спайк и никога не беше разговарял с него, обаче беше чувал много истории за живота му зад оградата от метална мрежа и бодлива тел. Банди, побои, жестоки надзиратели, отвратителен и дълъг списък. Спайк така и не си взе поука и се върна към живота на улицата. Тео беше в съдебната зала, когато седемнайсетгодишният Спайк беше осъден като възрастен на двайсет години затвор за многобройни престъпления. Спайк даде показания, помоли за снизхождение и обвини за проблемите си ужасните условия в затвора за малолетни, в които беше живял.
Спайк беше кораво хлапе от улицата. Тео не беше. Той беше свястно момче от добро семейство, бойскаут, отличен ученик с много приятели. Как щеше да оцелее, затворен заедно с побойници и бандити? Откъснат от родителите си, от приятелите си, от Джъдж. Страхът го завладя и вече не беше способен да мисли за нищо друго. Изтегна се на легълцето на Джъдж и за щастие заспа до кучето си.
Събуди го звънът на мобилния му телефон. Беше Ейприл Финмор.
— Къде си, Тео? — напрегнато попита тя.
— В кабинета — каза той и скочи на крака. — Защо?
— Аз съм в Съда за животни с мама и с госпожица Петюния. Нуждаем се от помощта ти.
— В момента съм малко затруднен.
— Хайде, Тео, много сме уплашени и се нуждаем от теб. Няма да отнеме дълго.
— Не съм обещавал да помогна на тази жена.
— Знам, знам, обаче тя е много разстроена и има нужда от приятел. Моля те, Тео. Не може да си позволи истински адвокат и… ами вече цял час не спира да плаче. Моля те.
Тео се замисли за секунда. Никой не му беше нареждал изрично да не мърда от кабинета. Всички останали изглеждаха адски заети и вероятно изобщо нямаше да забележат отсъствието му.
— Добре — каза той и затвори телефона си. — Стой тук, Джъдж!
Измъкна се през задния вход, заобиколи тичешком до предната част на сградата и тихо свали велосипеда си от верандата. Десет минути по-късно го заключи на стойката пред съдебната палата.
Госпожица Петюния отглеждаше цветя и билки в задния двор на малката си къща извън Стратънбърг. Всяка събота сутрин от март до октомври тя носеше цветята си на пазара на производителите в Леви Парк, близо до реката. Там заедно с десетки други фермери, градинари, цветари, рибари, млекари и търговци излагаше стоката си на сергиите, подредени в спретнати редици върху малки, старателно разделени и контролирани парцели. Тъй като госпожица Петюния продаваше билките и цветята си от много години, нейната сергия беше може би най-хубавата, точно до входа на пазара. До нея се намираше сергията на Мей Финмор, ексцентричната майка на Ейприл, която произвеждаше и продаваше козе сирене. Госпожица Петюния също беше доста особена, така че с годините двете жени бяха станали близки приятелки.
Пазарът беше много популярен и при хубаво време в събота сутрин на него се изсипваше целият град. Там можеше да намериш буквално всякакви храни. Тортилите на Криспино бяха безспорният фаворит и още от десет сутринта пред сергията му се образуваше опашка. Марта Лу продаваше своите „световноизвестни“ джинджифилови бисквитки на килограм и винаги привличаше тълпи. Много от производителите разчитаха на пазара, за да реализират продукцията си, и имаше списък на хора, които чакаха да се освободят сергии.
Тъй като госпожа Буун прекарваше малко време в кухнята, пазарът не привличаше вниманието на семейството. Тео и баща му играеха голф в събота сутрин, като започваха в девет и обядваха в един часа. За Тео това беше много по-важно от купуването на домати и вегетариански бургери.
Госпожица Петюния имаше неприятности със закона заради любимата си лама Луси. Ейприл спомена за проблема пред Тео предишния ден на обед, но той беше твърде ангажиран със собствените си грижи, за да се разтревожи за госпожица Петюния. По молба на Ейприл обаче проучи как стоят нещата съгласно градските разпоредби и закони. Беше й предал информацията и що се отнася до собственото му участие, смяташе въпроса за приключен.