Госпожа Буун заведе полицаите в приземния етаж, където те претърсиха пералното помещение, стаята за игри и килера. Нищичко. После тя ги заведе на тавана, натъпкан с кутии и кашони, пълни с обичайните ненужни боклуци, които в крайна сметка изхвърляш.
— Тео често ли се качва тук? — попита инспектор Хамилтън госпожа Буун.
— Само когато крие крадени вещи — отговори тя.
Хамилтън си обеща да не задава повече въпроси.
Нужен им беше почти час, за да отворят всички картонени кутии и кашони. Не намериха нищо и се отправиха към гаража, после претърсиха едно сервизно помещение, в което бяха отоплителната и климатичната система на къщата. Докато полицаите бяха навън, Тео попита баща си:
— Може ли да си отида в стаята, татко?
— Разбира се.
Докато Тео излизаше от кабинета, баща му го увери:
— Тео, с майка ти ти вярваме напълно. Разбираш ли?
— Да. Благодаря, татко.
Горе Тео се просна на леглото и потупа мястото до себе си. Джъдж само чакаше да му дадат знак и скочи върху леглото — нещо абсолютно забранено от госпожа Буун. Вратата обаче беше заключена и Тео се чувстваше в безопасност от целия свят, поне засега. Чу шум откъм задния двор и разбра, че полицаите обискират бараката. Чакаше, мъчейки се да се отпусне и да се отърси от усещането, че преди малко полицията е тършувала из стаята му.
Минутите се нижеха, а отвън не се разнасяха развълнувани гласове. Не откриха нищо необичайно в бараката и два часа след като беше започнал, обискът приключи. Полицаите благодариха на господин и госпожа Буун за съдействието — като че ли имаха друг избор! — и си тръгнаха от Малард Лейн.
Госпожа Буун почука на вратата на Тео и той отключи.
— Тръгнаха си — каза тя и го прегърна. — Добре ли си?
— Всъщност не съм.
— Виж, Тео, аз съм доста добър адвокат. Баща ти също. Твърдо сме решени да те защитим и да не позволим нищо да ти се случи, ясно? Полицаите са свестни хора, които просто си вършат работата. В крайна сметка ще се доберат до истината и този кошмар ще приключи. Обещавам ти, че краят ще е щастлив.
— Щом казваш, мамо.
— Баща ти има страхотна идея. Понеже утре не си на училище, хайде да отидем в „Санто“ и да хапнем пица.
Тео издокара някаква усмивка. Докато потегляха с колата, той попита от задната седалка:
— Някога да сте чували за плюеща лама?
— Не — отговориха едновременно родителите му.
— Каква история ще ви разкажа само!
16
Късно в петък сутринта, когато трябваше да кара третия си час по „Държава и право“, на Тео най-сетне му омръзна да бъде отстранен от занятия и призна мислено, че училището му липсва. Майка му беше в съда. Баща му се беше заровил в документите на бюрото си. Никой в кантората нямаше време за него, затова той осведоми Елза, че отива да види Айк. Тя го прегърна и отново доби вид на човек, който ей сега ще се разплаче. Как му беше омръзнало това съжаление!
Джъдж припкаше до него, докато Тео въртеше педалите из Стратънбърг и се стараеше да избягва натоварените улици, защото последното, което искаше, бе да го спре полицай или служител на училището. Постоянно хващаха деца, които бягат от часове, а по-сериозните провинения стигаха дори до съда за малолетни. Тео имаше предчувствие, че ще посещава този съд по-често, отколкото си бе представял. А какъвто му беше късметът тази седмица, той беше почти сигурен, че ще го спре още някой полицай.
В крайна сметка се добра успешно до кабинета на Айк и хукна нагоре по стълбите към прелестно разхвърляната стая, където ексцентричният му чичо припечелваше едва колкото да свързва двата края. Въпреки отрупаното си бюро и типичната за семейство Буун амбициозност Айк не се преработваше. Живееше сам в малък апартамент. Караше стар спитфайър на милион километри. Не се нуждаеше от много, затова и не работеше много. Особено в петък. Тео знаеше от опит, че повечето адвокати изпушват някъде към обед в петък. В съда ставаше много по-спокойно. В петък следобед трудно можеше да намериш там съдия. Съдебните пристави си вземаха по-дълги обедни почивки и гледаха да се измъкнат при първа възможност.
Макар вече да не беше истински адвокат, Айк със сигурност следваше тази традиция. Спеше до късно, но всъщност той правеше така всекидневно, и се мотаеше в кабинета си докъм обед, когато слизаше в гръцкия ресторант да обядва. За да постави добро начало на уикенда, Айк изпиваше две чаши вино с петъчния си обяд.