Тео и Джъдж пристигнаха към десет и половина, а след три чаши кафе Айк беше свръхактивен и бъбрив.
— Имам заподозрян, Тео, не е действителна личност, няма име, но въпреки това имам идея, която можем да проследим. Слушаш ли ме?
— Разбира се, Айк.
— Най-напред обаче искам да ми разкажеш всичко за побоя. Всяка подробност. Всеки ритник, удар, разкървавен нос. Кажи ми, че си цапардосал малкия негодник в мутрата.
Айк беше вдигнал крака върху бюрото си. Беше с мръсни сандали без чорапи. Тео избута стола си назад и също сложи крака върху бюрото.
— Ами всичко стана много бързо — поде той дългия си и относително точен разказ за сбиването.
Айк слушаше широко ухилен — истински горд чичо.
Тео не украси много историята и устоя на изкушението да представи по-добре бойните си умения. След като описа срещата с госпожа Гладуел и отстраняването, Айк го похвали:
— Браво на теб, Тео. Понякога човек няма избор. Гордей се с това отстраняване.
— Научи ли за заповедта за обиск? — попита Тео, изгаряйки от нетърпение да сподели всичките си приключения от седмицата.
— Каква заповед за обиск? — попита Айк.
Докато Тео му разказваше и тази история, Айк не преставаше да клати глава. За да поразведри нещата, Тео го попита:
— Да си чувал за плюеща лама?
Айк не беше, затова Тео най-подробно му описа и последните си преживелици в Съда за животни.
Когато времето за разказване на истории приключи, Айк се изправи, изпука кокалчетата на пръстите си и оповести:
— И така, Тео, задачата ни е да намерим кой се опитва да те натопи, нали?
— Да.
— Не съм мислил за нищо друго през последните четирийсет и осем часа. Кажи ми какво знаеш досега.
— Не много. Татко е убеден, че е някой от училище, най-вероятно мой съученик, защото възрастен трудно би отворил шкафчето ми, без да предизвика подозрения. Освен това смята, че не е само един.
— Напълно съм съгласен. Кой е главният ти заподозрян?
— Нямам заподозрян, Айк. Нашите ме карат да направя списък на всички, които може да ми имат зъб. Не казвам, че съм най-страхотният в училището, но наистина не се сещам за никой, който, първо, да отвори шкафчето ми и да открадне онези неща в понеделник; второ, да проникне с взлом, да ограби компютърен магазин във вторник вечерта и да остави там шапката ми; и, трето, да отвори отново шкафчето ми в сряда и да подхвърли откраднатите стоки, за да се опита да ме прати в затвора. Някой наистина много ме мрази, а аз изобщо не се сещам кой може да бъде.
— Понеже не го познаваш. Може ми никога не си го виждал. А може и да си го виждал, но да не го познаваш.
Айк крачеше напред-назад зад бюрото си и се чешеше по прошарената брада, потънал в размисъл.
— Добре — отговори Тео, — кой е той?
Айк внезапно седна, приведе се над бюрото си и впери блесналия си поглед в Тео.
— Родителите ти са адвокати, при това добри. Адвокатите поемат случаи на хора, които са ядосани, разстроени, наранени, загазили и достатъчно извадени от равновесие, за да похарчат много пари по едно съдебно дело. Баща ти е адвокат по недвижими имоти, което, ако питаш мен, е доста скучен начин да си изкарваш прехраната. Има много писмена работа. Занимава се с хора, които продават и купуват къщи, сгради, земя, знаеш за какво говоря.
— Аз няма да стана адвокат по недвижими имоти — каза Тео.
— Умно момче. Исках да кажа, че той не работи с клиенти, които са в конфликт с някого, нали така?
— Да.
— Майка ти обаче се занимава единствено с конфликти, и то от най-неприятните. Разводи. Разпаднали се бракове. Със съпрузи, които спорят за попечителство над децата, за къщата, колите, мебелите, парите. С обвинения в изневяра, насилие, пренебрегване. Понякога тези случаи са ужасни, Тео. Никога не съм имал смелостта да се занимавам с разводи. Майка ти обаче е една от най-добрите. Винаги е била.
Тео кимаше, слушаше и чакаше. Знаеше всичко това.
Айк допря върховете на пръстите си и каза:
— Разводът се отразява ужасно на детето, Тео. Изведнъж се оказва, че двамата човека, които то обича най-силно, вече не могат да живеят заедно и дори се мразят, а разделяйки се, го използват като боен трофей. За детето това е травмиращо, озадачаващо и доста болезнено. Детето не е сигурно кой родител ще получи попечителството, затова не знае и къде ще живее. Често се налага съпругът и съпругата да продадат семейното жилище. Понякога детето предпочита единия родител пред другия и се оказва принудено да избира. Представи си да те накарат да избираш дали да живееш с майка си или с баща си, Тео. Разводът е емоционален шок за едно дете, а последиците са дълготрайни. — Айк замълча и се почеса по брадата. После продължи: — Според мен проблемите са свързани с някое от бракоразводните дела на майка ти. Детето на някой от нейните клиенти учи в твоето училище и тайно те мрази, понеже не му харесва как се развива разводът. И понеже майка ти винаги представлява съпругата, а съпругата почти винаги получава попечителството над децата, вероятно въпросното дете не харесва майка си и предпочита да живее с баща си, който по очевидни причини не е почитател на Марсела Буун. Силната омраза към майка ти изобщо не е необичайна във връзка с бракоразводните дела и вероятно е споделена и от децата, попаднали под кръстосания огън.