Тео знаеше, че системата на „Инфо Брийф“ ще запише влизане в 12:14 ч. в петък от компютъра на Винс, но се съмняваше, че това ще бъде забелязано скоро. Ако някой го попиташе, той просто щеше да отрича всичко. В крайна сметка беше петък следобед и нямаше голяма вероятност нито Винс, нито майка му, нито който и да било да влезе в „Инфо Брийф“ преди понеделник сутринта, а още по-важното беше, че нямаха навик често да преглеждат архивите с влизанията в системата.
До този момент дребната му простъпка изглеждаше безукорно извършена, но Тео се чувстваше отвратително. Чудеше се дали наистина да даде на Айк паролата и кода и колкото повече минути се изнизваха, толкова по-малко склонен бе да го направи. Едно бе да се промъкне и да ги открадне от почти незащитения компютър на Винс, но много по-сериозно нарушение бе да ги даде на Айк и той наистина да отваря файловете и да рови за деликатна информация.
Майка му се върна малко преди един часа. Носеше обяд и двамата хапнаха на масата в заседателната зала заедно с баща му. Настроението беше мрачно и те не говориха за бъркотията около Тео, а за други неща. Докато ядеше сандвича си, той се изкушаваше дали да не спомене вероятността евентуалният заговор срещу него да е свързан с някое бракоразводно дело на майка му, но Айк го беше помолил да изчака.
И той го послуша.
Тео беше в кабинета си, пишеше си домашните и гледаше как стрелките на часовника едва-едва пълзят, когато Елза го потърси по интеркома.
— Тео, имаш посетител — съобщи тя.
— Кой? — попита той изненадан, а после и притеснен, че полицаите може да са се върнали.
— Приятел.
Тео бързо се запъти към предната част на сградата. До бюрото на Елза стърчеше Гриф, малко притеснен. За последен път го беше видял предишната сутрин, когато госпожа Гладуел отстрани от занятия и него. Двамата влязоха в заседателната зала и Тео затвори вратата. Седнаха на тежките кожени столове и Гриф се огледа наоколо.
— Яко е — каза той. — Твоя ли е?
— Използвам я понякога — отговори Тео. — Имам малък кабинет отзад.
След неловка пауза Гриф попита:
— Ваш’те викаха ли ти?
— Не много. А на теб?
— Не бяха много доволни. Наказаха ме за един месец с допълнителна работа у дома и ми спряха джобните за две седмици. Е, можеше да бъде и по-зле.
— Звучи доста гадно.
— Виж, Тео, дойдох, защото наш’те искат да ти се извиня за сбиването. Така че, извинявай.
— Няма проблем — увери го Тео. — И аз ти се извинявам. Беше доста тъпо, нали?
— Да, много тъпо. Бакстър има голяма уста и все се забърква в неприятности.
— Бакстър също се извини. Хайде да забравим тази история.
— Дадено. — Отново настъпи мълчание, но явно Гриф имаше още нещо предвид. — Тео, говори се, че според ченгетата ти си проникнал с взлом в магазина на Биг Мак, откраднал си някакви неща и са намерили в шкафчето ти част от тях. Така ли е?
Тео кимна.
— Не мога да повярвам, понеже не си представям ти да проникнеш в магазин посред нощ и да крадеш. Не си такъв.