— Кажи го на полицията.
— Ще го направя, ако искаш.
— Благодаря.
— Както и да е, Биг Мак разправя на клиентите си в магазина, че полицията е заловила крадеца Теодор Буун и че са намерили три таблета „Линкс нула-четири“ в шкафчето ти. Май изобщо не си мери приказките.
Раменете на Тео увиснаха и той погледна през прозореца.
— Май да.
— Да ти кажа ли нещо странно? Сестра ми Ейми е десети клас и има един приятел, Бени. Не й е гадже, просто приятел. Този Бени пък познава някакъв Горди, а според Горди някакъв тип предложил да му продаде таблет „Линкс“ за петдесет долара само преди няколко дни на паркинга в училище. Чистак нов, още бил в кутията. Тая машинка струва четиристотин долара, а той се опитвал да я шитне за петдесет. Май е крадена, а?
— Май да — съгласи се Тео и впери поглед в Гриф. — Как се казва продавачът?
— Не знам, но може би ще успея да разбера. Колко таблета са откраднати?
— Не съм сигурен, обаче мисля, че са повече от три, а също лаптопи и мобилни телефони.
— Защо някой ще подхвърля стоката в шкафчето ти и ще звъни на полицията?
— Точно това е въпросът, на който се мъчим да си отговорим, Гриф. Виж, на черния пазар едва ли се предлагат много откраднати таблети нула-четворки. Трябва да разберем името на човека, който се опитва да ги продаде. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Можеш ли да поговориш със сестра си?
— Разбира се.
— Моля те, направи го, Гриф. И побързай.
Гриф припряно се измъкна навън, а Тео се върна в кабинета си. Това отстраняване наистина се проточи.
В четири без петнайсет Тео получи разрешение от майка си да излезе от кантората по лични причини. Той се сбогува с Джъдж и отпраши с колелото. Учебните занятия за деня и за седмицата бяха приключили и децата бяха плъзнали по улиците на Стратънбърг, готвейки се да играят и да се насладят на кратката почивка. Тео се радваше, че седмицата е приключила. Беше започнала в понеделник със срязаната предна гума, а после всичко се бе сринало главоломно. Освен това беше притеснен, и то по съвсем очевидни причини. Ако не успееше да разбере кой го е взел на мушка, и то бързо, следващата седмица щеше да е още по-неприятна.
Майор Лудвиг чакаше в сутерена на сградата на ВВЧ, седалището на скаутския Отряд 1440. Събранието трябваше да започне точно в четири следобед, но Майора изискваше скаутите да идват поне пет минути по-рано. Не понасяше да се разтакават и мърмореше недоволно, когато закъсняваха. Тео пристигна в четири без три минути. Брайън и Едуард, двама негови приятели от класа му, вече бяха тук заедно със Сам, Айзък и Барт — трима седмокласници. И шестимата бойскаути се бяха записали за отличието за авиационни умения, а майор Лудвиг щеше да им бъде съветник. Като морски пехотинец, той беше летял на реактивни изтребители и сега работеше на хонорар като пилотен инструктор на градското летище.
Отначало Тео се чувстваше малко неловко край Брайън и Едуард, които му бяха съученици. Не беше сигурен дали трябва да се смущава, или да се гордее. Какви ли клюки се носеха из училище в негово отсъствие? Несъмнено много. Майора усети неудобното положение и веднага се зае да обсъжда плановете си:
— Ще бъде много вълнуващо — поде той. — Летял съм почти четирийсет години и всяка минута ми харесваше. Ще изучаваме самолетите — с бутални двигатели, с турбовитлови, както и реактивните самолети. Ще построим модел на самолет, захранван с батерии, който може да се издига на височина шейсет метра. Така ще усвоите принципите на летенето — скорост, подемна сила, челно съпротивление, аеродинамика, както и контролните повърхности — елероните, хоризонталния стабилизатор и руля. Ще се научите да разчитате навигационни карти и да планирате курса на истински полет, който самите вие ще извършите с помощта на страхотен симулаторен софтуер. Ще посетим летището в Стратънбърг, ще разгледаме различни самолети, после ще се качим в кулата и ще наблюдаваме работата на диспечера на въздушното движение. Тук трафикът не е много оживен, но въпреки това ще ви бъде интересно да видите как диспечерът ръководи нещата. А накрая, след като сте усвоили основните положения, ще направим истински полет. С разрешението на родителите ви ще ви повозя двама по двама на моята чесна. Ще се издигнем на около километър и половина височина и ще ви позволя да управлявате самолета. Ръцете ми през цялото време ще бъдат върху контролните уреди, но ще усетите машината добре. Ще правим завои, издигания и спускания. Ще изберем ясен ден, за да видите от птичи поглед къде живеем и каква е околността. Какво ще кажете? Звучи забавно, нали?