— Не, не мога. Сигурно са големи хулигани.
— Имали са труден живот, често са се местели, сменили са много училища и домове. Не са чувствали никаква стабилност. Според мен са били оставени на самотек. Миналата година спипали Джеси да пуши марихуана и го изправили пред съда за малолетни. Поставили го на изпитателен срок. Преди три месеца той и брат му били изпратени в приемен дом като предпазна мярка до приключване на развода, обаче постоянно бягали. В момента живеят при майка си, която дава нощни дежурства в болницата. Съмнявам се, че някой ги наглежда сериозно. Голяма бъркотия, Тео, но тези две момчета са главните ни заподозрени. Всичко пасва. Двама са. Много мразят майка ти. Имат мотив да ти отмъстят. Способни са на вандалски прояви и биха могли да ограбят компютърен магазин. Трябва да научим повече за тях.
— А дали мама е работила по развода на господин и госпожа Шиър?
Айк погледна бележките си, отгърна страницата и отговори:
— Не, защо?
— Просто предчувствие. Имам предвид едно момче от скаутите, което е малко особено.
— Нямаше такова досие.
Настана дълга пауза, докато Тео и Айк обмисляха положението. Айк гълташе кафе, а Тео беше забол поглед в пода. Накрая рече:
— Ето какво научих от приятеля ми Гриф.
Тео разказа за сестрата на Гриф Ейми и за приятеля й Бени, и за неговия приятел Горди, и за това как на паркинга на училището непознат ученик от гимназията предложил на Горди да му продаде таблет 0–4 за петдесет долара. Зачервените очи на Айк грейнаха, когато чу тази история.
— Това може да се окаже нещо голямо, Тео — заяви той.
— Може би Джеси Фин е този, който се опитва да продаде таблета — предположи Тео.
— Трябва да направиш така, че това да се случи, Тео.
— Но как?
— Ако се сдобием с откраднат таблет, ще го занесем право в полицията, за да проверят серийния номер. Ако е от магазина на Биг Мак, ще те оставят на мира и ще погнат малките хулигани Фин.
Айк извади портфейла от задния си джоб, отвори го и подаде на Тео две банкноти от двайсет долара и една от десет.
— Ето ти петдесет долара. Върви да намериш Гриф и го накарай да говори със сестра си. На всяка цена се постарай да купиш таблета, Тео.
Тео взе парите и ги пъхна дълбоко в джоба си. После седна и каза:
— Ами ако не се получи? Ако този Горди не иска да се занимава с откраднат таблет или пък другият вече го е продал?
— Няма да знаем, докато не опитаме. Направи го, Тео. Постарай се. А междувременно проучи всичко възможно за Джона и Джеси Фин.
— Благодаря, Айк.
— И не се притеснявай, че съм се ровил в делата на майка ти. Ако се окажат братята Фин и ние с теб разгадаем загадката, ще поговоря с Марсела и с Уудс и ще поема цялата отговорност. Повярвай ми, правил съм много по-лоши неща.
— Благодаря, Айк.
— Вече го каза. А сега изчезвай.
— Нали щяхме да обядваме заедно.
— Не съм гладен. Спи ми се. Ще се видим по-късно.
20
Дъждът беше престанал, но небето все още беше заплашително свъсено. Тео се понесе през града към Леви Парк, разположен на хълма край река Янси, в източния край на Стратънбърг. Докато бясно въртеше педалите, той се надяваше дъждът да не е попречил на пазара на производителите, защото му беше любопитно какво е станало с ламата Луси. Дали отново беше нападнала Бък Надувката? Или приятелчето му Франки? Дали Тео щеше отново да се окаже принуден да се яви пред Съда за животни, за да спаси любимеца на госпожица Петюния?
Пазарът все още беше отворен, а много от търговците се бяха прибрали под платнени тенти, докато клиентите им обикаляха с пазарски чанти и чадъри в ръка. Земята беше мокра и лепкава, а по подметките на всички имаше най-малко два пръста кал. Луси беше до сергията на госпожица Петюния, цялата мокра, но необезпокоена от този факт. Изглеждаше съвсем безвредна, когато две малки деца спряха пред нея и я зяпнаха. Отсреща, от другата страна на входа, дребен мъж в кафява униформа ядеше пуканки и разговаряше с продавачката на хотдог. Вероятно това беше Франки. Бък не се виждаше никакъв.
Тео поздрави госпожица Петюния, която се зарадва да види адвоката си. Тя го стисна в прегръдката си и отново му благодари за невероятната помощ в съдебната зала. Разказа му, че засега Луси се държи прилично, двамата охранители — също. Никакво плюене, преследване, нищо обезпокоително. Никакви оплаквания от никого.