На съседната сергия Мей Финмор продаваше козе сирене, собствено производство. Тя седеше на сгъваем стол и плетеше, а маймунката й Жабок висеше от кола, на който се крепеше тентата над сергията. Тео така и не беше получил логично обяснение защо една паякообразна маймуна ще се казва Жабок. Беше питал Ейприл, при това нееднократно, и тя все отговаряше: „Майка ми си е такава, Тео.“ Малко от действията на госпожа Финмор бяха разбираеми за хората. Тео избягваше да се среща с нея, доколкото бе възможно, но не и днес. Мей се изправи и неловко прегърна Тео.
— Ейприл е тук — съобщи му тя.
— Къде? — попита Тео и се зарадва, че ще я види.
Ейприл мразеше пазара и рядко оставаше при майка си, докато тя продаваше отвратителното си сирене. Тео го беше опитвал няколко пъти и му се повдигаше винаги когато го зърнеше или помиришеше.
— Отиде натам — посочи госпожа Финмор към една редица сергии.
Тео й благодари и побърза да изчезне. Оглеждайки се зорко за Бък Надувката, той мина покрай десетки търговци, повечето от които вече прибираха непродадената си стока и опразваха сергиите. Ейприл стоеше до малко павилионче, където дребен мъж с брада скицираше портрет на момиче, седнало на щайга пред него. Само срещу десет долара „господин Пикасо“ можеше да те нарисува за по-малко от десет минути. Беше изложил пет-шест примерни портрета — на Елвис, на Джон Уейн и разни други.
Тео застана до Ейприл и каза:
— Здрасти.
— Здравей, Тео — усмихна му се тя, после се обърна и се взря в лицето му. — Нали устната ти беше цепната?
— Да, но отокът спадна.
Ейприл остана разочарована от раната му.
— Как беше отстраняването?
— Нищо особено. Всъщност е доста скучно. Училището ми липсваше. — Бавно тръгнаха да се отдалечават. — Какво правиш тук? — попита я той.
— Мама ме помоли да дойда днес. Каза, че можело да им потрябват допълнителни свидетели, ако Луси започне да плюе по хората. Засега не й се е приискало. А ти защо си тук?
— Дойдох да нагледам Луси и да видя дали няма да се наложи пак да се явявам пред Съда за животни. Може ли да поговорим насаме?
— Разбира се.
Ейприл беше кротко момиче, което разбираше колко е важно да пазиш тайна. Семейството й беше разбито и тя често споделяше с Тео, а той я изслушваше замислено. Сега беше неин ред да слуша. Седнаха на масичка до продавача на сладолед, Тео се увери, че никой не ги подслушва, и разказа на Ейприл всичко.
Продавачът на сладолед затваряше и искаше да прибере масичката им. Те отново тръгнаха да се разхождат, бавно доближавайки предната част на пазара.
— Това е ужасно, Тео — каза тя. — Не мога да повярвам, че полицията подозира теб.
— И аз не мога, но май изглеждам доста виновен.
— Какво мислят родителите ти?
— Разтревожени са и имам чувството, че когато не съм край тях, обсъждат много неща. Знаеш какви са родителите.
— Всъщност не знам. Ти имаш нормално семейство, Тео. Аз нямам.
Тео не беше сигурен как точно да отговори.
— И според Айк всичко може да се окаже свързано с неприятен развод, така ли? — попита Ейприл.
— Да, това е неговата теория и е доста добра. Нищо друго не ми се струва смислено.
— Аз познавам Джона Фин.
— Така ли?
— Недобре, само малко.
— И какво ти е мнението?
Тя се позамисли, докато вървяха, и каза:
— Луда глава, саможивец, умно момче, което обаче има лоши оценки. Мисля, че семейството му е точно толкова откачено, колкото моето.
— Откъде знаеш?
— В класа му учи едно момче, Родни Тапскът, който живее срещу нас. Те двамата с Джона са приятели. Познаваш ли Родни?
— Знам кой е, но не го познавам. Не свири ли на барабани?
— Опитва се. Чуваме го от отсрещната страна на улицата.
— Можеш ли да поговориш с него?
— За какво?
— За Джона Фин. Искам да разбера за него всичко възможно. Засега той е единственият ми заподозрян и ми трябва информация.
— Ще видя какво мога да направя.
— И, Ейприл, пази всичко в тайна. Не искам никой друг да си вре носа, а и не можем да обвиним никого в нищо. Вероятността не е голяма, нали разбираш.
— Ясно, Тео.
Освен Ейприл другите двама приятели, на които Тео смяташе, че може да се довери, бяха Уди Ламбърт и Чейс Уипъл. С обяснението, че тримата ще използват дъждовния съботен следобед, за да започнат работа по предстоящия проект по химия, Тео убеди приятелите си да се срещнат и да започнат да планират нещата.