Выбрать главу

Всъщност Чейс беше последният човек, с когото Тео би работил в химическата лаборатория. Чейс беше блестящ отнесен учен с многобройни експерименти, завършили в пълен хаос. Беше предизвиквал пожари и експлозии, така че никоя лаборатория не беше безопасно място, ако в нея работеше Чейс. Беше му забранено да припарва до училищните лаборатории, освен ако наблизо нямаше учител, който да го контролира. Уди беше безразличен към математиката и точните науки, но се интересуваше от история и обществени науки.

Срещнаха се в стаята за игри в сутерена на семейство Уипъл, поиграха пинг-понг половин час и се заловиха за работа. Разбира се, най-напред трябваше отново да обсъдят сбиването. Чейс, който никога през живота си не беше вдигал ръка срещу човек, беше свидетел на цялата свада и беше страшно развълнуван. Уди каза, че майка му отначало се развикала, а после се разплакала. Баща му просто вдигнал рамене и заявил:

— Момчетата са си момчета.

Тео ги накара да се закълнат, че ще пазят тайна. Накара ги дори да вдигнат дясната си ръка и да обещаят, че няма да казват нищо пред никого, и след като се увери, че може да им има доверие, им разказа цялата история. За срязаните гуми, за счупеното стъкло, за кражбата от шкафчето му, за подхвърлените там крадени вещи, за разпита на инспекторите, всичко. После ги осведоми за Айк и неговото разследване, но не призна, че е откраднал паролата от компютъра на Винс. Описа как Айк е прегледал досиетата на адвокатската кантора и се е спрял на евентуален заподозрян или заподозрени.

— Това е блестящо — възкликна Уди.

— Звучи логично — добави Чейс. — Зад всичко това стои някой, който те мрази, без ти дори да го подозираш.

Тео се съгласи и после им разказа за братята Фин и за тежкия развод на родителите им.

— Брат ми е десети клас — каза Уди. — Сигурно познава Джеси Фин.

— Трябва да разберем — настоя Тео. — Това е главната ни задача в момента — да научим всичко възможно за тези двамата.

Чейс се качи горе да си вземе лаптопа. Уди извади мобилния си и се обади на брат си Тони, но се свърза с гласовата поща. Тео звънна на Гриф, който не беше успял да научи името на деветокласника, опитал се да продаде на черно таблет 0–4 за петдесет долара. Но обеща да не се отказва.

Госпожа Уипъл, която също беше адвокат и близка приятелка на госпожа Буун, им донесе долу чиния със сладки и кутия прясно мляко. Попита как върви проектът по химия и тримата я увериха, че много се радват на напредъка си. След като тя си тръгна, Чейс влезе в уебстраницата на гимназията в Стратънбърг, поразгледа я за няколко минути и каза:

— Има триста и двайсет деветокласници. Познайте колко от тях се казват Джеси.

— Четирима — каза Уди.

— Трима — обади се Тео.

— Двама — осведоми ги Чейс. — Джеси Фин и Джеси Ноймайър. Трябва да измъкнем името от Гриф.

— Опитвам се — увери го Тео.

— Гриф! — изръмжа Уди. — Ще го фрасна тоя гадняр следващия път, когато го срещна в училище. Не мога да повярвам, че ми скочи така. Подлец!

— Стига толкова — сряза го Тео. — Гриф вече е на наша страна. Освен това се извини. Бакстър също.

— На мен Бакстър не ми се е извинявал. Много ми се иска да му видя окото. Сигурно още е насинено.

Чейс влезе в „Гугъл Ърт“ и изписа адреса на Фин на Еджкъм Стрийт, близо до колежа. Увеличи картата и оповести:

— Ето я тяхната къща.

Тео и Уди застанаха зад Чейс и тримата впериха поглед в монитора. Къщата на Фин беше двуетажна бяла постройка, една от няколкото такива на улицата. В сградата нямаше нищо различно или отличително. В задния двор имаше малък надуваем басейн, а в дъното до оградата се виждаше барака. Добре беше, че се сдобиха с информацията, но всъщност не им беше от полза.

Телефонът на Тео завибрира в джоба му. Той го извади бързо, отвори го, погледна дисплея и каза:

— Гриф е.

Гриф му съобщи, че сестра му най-накрая се свързала с Бени, който се обадил на Горди, който пък неохотно им казал, че момчето, което продавало таблетите 0–4, се казвало Джеси някой си, обаче не знаел фамилията му и всъщност не знаел почти нищо за него. Гриф увери Тео, че сестра му не е разбрала защо той проявява интерес. Тео пък отново подчерта необходимостта да пазят тайна.