Звънецът не спираше, затова тя наметна стар халат и се запъти боса към входната врата. Отвори. Озова се пред инспектор Ворман и Джона, а зад тях стояха двама униформени полицаи. До тротоара бяха спрели две полицейски коли с лампи, надписи и емблеми. На алеята имаше още една кола без никакви отличителни знаци. Линда ахна, закри устата си с ръка и едва не припадна.
После успя някак да отвори втората външна врата и попита:
— Какво има?
Ворман показа значката си и каза:
— Инспектор Скот Ворман от полицията на Стратънбърг. Може ли да вляза?
— Какво е станало, Джона? — попита Линда ужасена.
Джона сведе поглед към обувките си.
— Трябва да поговорим — настоя инспектор Ворман и отвори вратата още по-широко.
Жената се отдръпна, стиснала халата си от приличие. Ворман последва Джона вътре и затвори вратата. На алеята инспектор Хамилтън седеше в колата заедно с Джеси на предната седалка.
— Ние ще влезем ли? — попита Джеси.
— Може би — отговори Хамилтън.
Двамата униформени полицаи се мотаеха в предния двор и пушеха. От отсрещната страна на улицата неколцина съседи се бяха показали на верандите си и зяпаха любопитно.
В къщата Ворман седна на стар стол с дупки в тапицерията. Линда и Джона се настаниха на канапе с прокъсани възглавници.
— Веднага минавам на въпроса, госпожо Фин. Миналия вторник през нощта е бил ограбен компютърен магазин на Мейн Стрийт. Крадците са отмъкнали няколко лаптопа, мобилни телефони и таблети. Стока на стойност около двайсет хиляди долара. Главните ни заподозрени са Джона и Джеси.
Тя се завъртя рязко и гневно изгледа Джона, чието внимание все още бе изцяло погълнато от обувките му.
— Претърсихме раниците и шкафчетата им в училище — продължи Ворман — и засега сме намерили пет таблета и един мобилен телефон. Подозираме, че останалата част от стоката е скрита някъде в къщата, затова имаме подписана от съдия заповед за обиск, която ни позволява да претърсим навсякъде.
— Навсякъде ли? — ахна Линда и първата й мисъл беше за камарите неизмити съдове в кухненската мивка, купчините мръсно пране в мазето, неоправените легла, прашните мебели и полици, непочистените бани, боклука в коридора, полупразните чаши на масичката пред телевизора — и всичко това беше само на долния етаж. Горе, където живееха момчетата и където тя се страхуваше да се качи, беше по-зле и от природно бедствие.
— Точно така — потвърди Ворман, извади заповедта за обиск и й я подаде.
Тя само я погледна глуповато и поклати глава.
— Всяка стая, всеки шкаф, всяко чекмедже — повтори Ворман, засилвайки напрежението. Той знаеше, че никоя жена не иска полицията или който и да било да си вре носа и къщата й.
— Вярно ли е, Джона? — попита тя и очите й изведнъж се насълзиха.
Джона мълчеше.
— Да, вярно е — потвърди Ворман. — Джеси призна всичко, но не иска да ни каже къде са останалите откраднати стоки. Затова не ни остава друг избор, освен да преобърнем къщата и да проверим дали стоката е тук.
— Тук ли са, Джона? — попита строго тя.
Той я погледна виновно.
— Важно е да ни съдейства — услужливо обясни Ворман. — Съдията ще го вземе предвид.
— Ако са тук, кажи им — гневно нареди Линда на Джона. — Няма смисъл да караме полицията да рови из къщата ни.
След дълго мълчание Ворман каза:
— Вижте, нямам на разположения цял следобед и цяла нощ. Ще повикам още хора и ще започнем да претърсваме стаите на момчетата.
— Кажи ми, Джона! — изръмжа госпожа Фин.
Джона скръсти ръце, прехапа долната си устна и най-сетне отрони:
— В таванчето над гаража.
От цивилната кола на алеята Джеси ужасено наблюдаваше как полицаите излизат от гаража, понесли камари лаптопи, таблети и смартфони.
— Виж ти, виж ти, май са намерили всичко — отбеляза Хамилтън. — Стой тук.
И излезе от колата да погледне. Джеси изтри една сълза от бузата си.
Линда Фин бързо се облече и придружи полицаите до центъра на града. Джеси беше в колата отпред. Джона и инспектор Ворман пътуваха с друга кола. Тя плака през цялото време и не спираше да се пита как се бе случило всичко това? Какво бе сбъркала като майка? Какво щяха да направят с момчетата й? Как случилото се щеше да се отрази на развода и на борбата й Джеси и Джона да останат при нея? Щяха ли да ги изпратят в изправителен дом? Стотици въпроси се стрелкаха в съзнанието й, докато малката процесия минаваше по улиците на Стратънбърг.