- Какво ще правите?
- Сега ли? Не знам.
Домингес влезе в стаята, бутвайки вратата с рамо. Видя Макнийл и се накани да каже нещо, но тогава забеляза Петрович и се отказа.
Петрович нямаше никакво намерение да помръдва от мястото си. Той си седеше на стола, барабанеше с нокти по бюрото, а Домингес остави чантата си върху пейката.
- Пренесохме уреда за баланс на масата долу, както помолихте - рече той. Петрович се огледа. Най-накрая забеляза, че машината я няма.
- Да. Добре сте направили. - Той изпъна гръб и пръстите му се успокоиха.
- Вижте какво, искам и двамата да седнете за малко. Мисля, че знам каква ще е следващата ми стъпка.
Двамата си придърпаха по един стол и го погледнаха с очакване. Петрович се зачуди как ли ще реагират на думите му.
- Имаме нужда да се откъснем от това. И без това в следващите няколко дни, докато нещата не се поуспокоят, няма какво да правим тук. Така че ще се захванем с нещо различно. С един gedankenversuch.
С какво? - попита Домингес.
- Мисловен експеримент - промърмори Макнийл и се обърна към Петрович: -
Върху какво?
- Обществото. Искам да ми проектирате едно човешко общество. Не утопия, а такова, което познава недостатъците си и съдържа механизми за отстраняването им. Което е по-добро от нашето в момента. Богато на информация. Преодоляло оскъдицата. В което познанието е валута. Такива неща. - Петрович погледна към смаяните им лица. - Можете ли да се справите?
Домингес смръщи гъстите си вежди.
- Предполагам. Мога ли да попитам защо? Това част от обучението ни ли е? Петрович се облегна назад и сплете пръсти зад тила си.
- Да. Не мисля, че е редно да се специализирате само в една тясна сфера. Трябва да сте способни да прилагате по-широко способностите си за решаване на всякакви проблеми. Да видим как ще се справите с този.
- Казахте няколко дни. - Макнийл се наведе напред. Думите му породиха интерес и събудиха ентусиазма й, и обикновено бледите й бузи сега бяха леко порозовели. - С колко време разполагаме?
- Кой ден сме днес?
- Вторник - отвърна тя.
- Значи до петък. Искам го на бюрото си в петък. - Той се изправи и бутна стола назад със сгъвката на коленете си. - Не закъснявайте.
6.
Едва успя да стигне до кабинета си, когато кракът му зажужа. Остави го да вибрира, докато включи електрическата кана - така и не успя да се възползва от предложението на Макнийл, - и едва след това бръкна в джоба си.
Не беше тя, но номерът на екрана му беше познат.
- Ёбаный стос, Чейн. Не би трябвало да знаеш този номер.
- Много хитро, Петрович. Особено ми харесаха нападките, които отправи срещу онзи човечец, който попита: „Пич, къде ми е летящата кола?". А после се чудиш защо обществото не обръща внимание на свързаните с науката новини.
- Не, изобщо не се чудя. Защото всички вие, до последния човек, се въргаляте в невежество като прасета в лайна. Защо ми се обаждаш? Мисля, че снощи ти казах всичко, което сметнах за необходимо.
- Ситуацията търпи развитие.
- Ето какво ще ти кажа, Чейн. Аз съм физик. Ти си служител на разузнаването на ИВМ. Няма да те карам да променяш съдбата на човечеството, а ти спри да се опитваш да ме накараш да върша твоята работа.
- Намерихме къртица.
Петрович затъкна телефона между главата и рамото си. Изля утайката от кафето си в саксията на растението и се огледа за буркана с вакуумирани гранули.
- Предполагам, че тази дума има специално значение.
- Нещо като робот. Функциониращ и въоръжен.
- Останка от Джихада? - Петрович си сипа лъжичка кафе в чашата и застана до каната в очакване водата да заври.
- Не мисля. Имам причини да смятам, че не е така.
- Ще ми кажеш ли какви са ти причините, или трябва да гадая?
- Джихадът правеше всичко с подръчни материали. Това е специално произведено.
Най-накрая през чучура на каната започна да излиза пара. Петрович натисна бутона за изключване и си наля гореща вода.
- И все пак това не е мой проблем, Чейн.
- Американско е.
- Нима? Отстрани е нашарено със звезди и ивици?
- Мисля, че не схващаш същността на проблема.
Петрович избърса лъжичката в панталона си.
- Давай тогава. Обясни ми каква е същността. - Той отнесе чашата до бюрото си и продължи да слуша, докато разбъркваше кафето.
- Знаеш ли как се контролират тези неща? Чрез късовълнов предавател. Не е нужно да ти е пред очите, операторът му обикновено се намира на километър-два от него. Двама от отряда се натъкнаха на онова нещо и то ги унищожи, преди да успеят да го неутрализират с граната. Експлозията уби още един техен колега. Това се случи във Външната зона в южните покрайнини на Епинг Форест.