- Къде го намерихте?
- Хирургът го извади от гърдите на съпруга ви, сержант.
Тя погледна намръщено Петрович и върна торбичката с ножа на капитана.
- Това е кабар. Американски.
- Произвеждат ги в Тайван - рече Петрович, притискайки ръка към превръзката на гърдите си. - Може да е дошъл отвсякъде.
- Не, не може - възрази тя. - Може да е изваден само от глупавия ми съпруг, който след десетина години ще замени всичките си важни органи с пластмаса и метал.
Тя се изправи, принуждавайки капитана да отстъпи назад, и сложила ръце на хълбоците, продължи да мъмри Петрович.
- Имаш ли да ми казваш още нещо? Да си изгубил някое око или крак? Да не си се сдобил с кибернетичен далак? Защото вече са заменили мозъка ти с евтин джобен калкулатор.
- Зависи - отвърна Петрович.
- От какво?
- От това какво са ти казали. - Той погледна над рамката на очилата си. -Трябва ли да го правим точно сега?
- А кога? Доколкото виждам, не се занимаваш с нещо важно в момента -освен ако не си организирал друга пресконференция, на която да ръсиш обиди.
- Може би трябва да се върна по-късно - осмели се да се обади Даниълс.
- Не, вече приключихме. Нали щеше да ми казваш всичко, Сам. Всичко.
- Добре мина - каза той. - Какво мога да направя за вас, капитане?
- Искам да ви задам няколко въпроса. Сигурен ли сте, че моментът е подходящ?
- Да. Тя е права - нямам какво друго да правя, така че можете да питате. Ще отговоря, доколкото е по силите ми. Може ли първо да ви попитам нещо?
Даниълс посочи освободеното от Маделин място и Петрович му кимна. Капитанът седна изпънат, сякаш е глътнал бастун.
- Колко съм я загазил? Ако онзи тип, когото застрелях, е просто обикновен гражданин, който обича да се облича като нинджа, значи здравата съм прецакан.
- В такъв случай - отвърна Даниълс - досега да съм ви арестувал.
- От мен се очаква да съм умен. Всички ми го повтарят. Можех да зарежа всичко. - Петрович се почеса с нокти по скалпа. - Мисля, че трябва да се извиня на някои хора.
Лицето на Даниълс потрепна.
- Няма го в базата данни на Метрозоната. Съдейки по вида му, най-вероятно е Външен.
- В такъв случай е добре, че не го застрелях в главата.
- Да. Странен ли ви се стори?
- Израснал съм на улицата. Знам как се държат хората, които са уплашени, изненадани, стреснати. Този мъж беше твърде спокоен, сякаш знаеше какво се случва, сякаш той е причината да се случи. Просто не ми се стори редно.
- Затова го подгонихте?
- И той побягна. Изглеждах като говно и носех пушка. И аз бих побягнал, ако срещна такъв, макар да ми се ще да вярвам, че бих успял да се измъкна. - Петрович се размърда върху стола. Болката беше започнала да се процежда през омайването, причинено от морфина.
- Не си ли помислихте, че трябва да стоите по-надалеч от човек, който скача от високи сгради?
- Да. Но вече беше малко късно за това. Вече се бях забъркал.
Даниълс продължаваше да седи с ръце на коленете. Той не записа нито един от отговорите на Петрович, просто ги попиваше като гъба.
- Били сте заедно с майор Чейн по негова молба, нали?
- Да. Той ми се обади. Каза, че нямал нито един техничар под ръка.
- Често ли го прави?
Не. Не, не често.
- А този път защо?
Петрович сви рамене.
- От отчаяние. Бързаше. Не можеше да чака. Затова загина при експлозията, а аз останах жив.
- Как се запознахте с майора?
Време беше да започне с лъжите. Те му идваха отвът-ре, напълно естествено, като дишането, и можеше да се справи дори с изискания капитан Даниълс.
- Бях свидетел в един от старите му случаи от времето, когато беше обикновения детектив инспектор Чейн. Нищо не се получи, но започнахме да се чуваме на всеки две седмици. - Петрович побутна нагоре очилата си. -Предполагам, че просто ме е проверявал.
- Очевидно сте му направили силно впечатление - рече Даниълс.
Петрович леко се намръщи.
- Защо ми казвате това?
- Той ви е определил за най-близък роднина. - За пръв път Даниълс изгуби хладнокръвие и в гласа му прозвуча искрена изненада. - Не знаехте ли?
- Не. Не знаех. Защо старият козёл не ми е казал нищо? - Петрович огледа бинтованите си длани. - Какво означава това, че съм най-близък роднина?
- Означава, че е определил вие да получите всички неизплатени заплати и привилегии. Такива неща. От „Човешки ресурси" ще ви го обяснят по-подробно. - Даниълс възвърна самоконтрола си. - Поне ще получите достатъчно, за да платите погребението му.
- Ха - рече безрадостно Петрович. - Ето какво е търсил, значи -оплаквачи. Разбирате ли, капитане, просто няма други. Никой освен мен няма да оплаче смъртта на Хари Чейн. Нито приятели, нито семейство. Ето до какво води животът, посветен на дразненето на хора.