- Лъжете ме. Той никога не би направил нещо подобно.
Петрович си пое дълбоко дъх и го изпусна.
- Можех да ви засипя с цяла торба говна. Но не го направих. Единственият, който лъже тук, сте вие - лъжете себе си. Знам на какво беше способен той. В какво едва не са го обвинили. Какво всички смятат, че е причинил на баща си. Идете си вкъщи, Шарлът Соренсън. Направете си услуга и се приберете у дома.
Тя се замисли за миг, преди да се хвърли през масата, насочила свития си юмрук към носа му. Ръката й се удари в масата, която Маделин преобърна и задържа като щит, отблъсквайки американката назад.
Соренсън изрита масата. Пластмасата се разцепи на две и Маделин се озова на земята. Изправи се секунда по-бавно от обичайното; движенията й бяха почти недоловимо по-непохватни. Соренсън се приготви да атакува, запрати стола си във въздуха и краката й се сгънаха странно, когато се опита да изтича до притиснатия към стената Петрович.
Уонг се хвърли върху гърба й, стисна я с жилавите си ръце и тя изгуби равновесие.
- Хей - извика той точно преди да получи удар с лакът в ребрата, който го запрати на пода.
Редовните клиенти или трепереха от ужас, свити върху мазния балатум, или тичаха към изхода. Петрович зърна на съседната маса една полупразна чиния с яйца, грабна я и я метна като фризби. Чинията отскочи от главата на Соренсън, отвличайки вниманието й от Уонг, и тя отново се обърна към Петрович.
Ударът нямаше ефекта, на който се беше надявал. Тя промени тактиката си и скочи към него, опитвайки се да счупи крака му с ритник. Но Петрович предугади намерението й и се хвърли настрани. Кракът й се заби в стената и пръсна на парчета лъснатата до блясък пластмасова облицовка. Соренсън се приготви за втори опит, но Петрович заби вилица в ръката ?.
Тя я прониза малко под лакътя и остана да стърчи над тънката материя на палтото ?, и докато Соренсън гледаше изумено колебливо потрепващата дръжка, Петрович се засили и й нанесе зашеметяващ удар в челюстта.
Жената се олюля и залитна назад, но този път Маделин беше готова. Тя вдигна американката от пода, завъртя я и я запрати с всичка сила към стената до вратата. С изкривено от усилие лице тя се озова до сгърчената на пода фигура, преди Соренсън да успее да се окопити.
Уонг се надигна и олюлявайки се, отвори вратата. Маделин протегна ръце и Соренсън изчезна в нощта.
- И не си помисляй да се оплакваш на милицията, защото аз съм милицията - извика Маделин след нея. - Ако те видя пак, ще те арестувам. Ясно ли ти е, побъркана кучко?
Уонг затръшна вратата и я затисна с гръб, приготвяйки се за нов опит за нахлуване. Той огледа хората, които започнаха да се появяват иззад столовете и масите.
Кафе? Силно и горещо?
Подредиха бързо масите, с изключение на счупената, която беше изнесена през задната врата. Събраха разпилените прибори и съдове и ги струпаха на бара, а Уонг разнесе на всички чаши с кафе.
Останал без маса, Петрович изправи стола си и се свлече върху него.
- Добре ли си? - попита Маделин.
Той огледа ръката си, която го болеше при раздвиж-ване на пръстите. Кокалчетата му бяха окървавени и кожата беше разкъсана на места.
- А ти? Ребрата ти?
- Почувствах, че нещо се размърда. Дробовете ми не се пълнят с течност, значи не е чак толкова сериозно. Сам - рече тя, - защо й каза?
- Защото нямаше причина да го крия. - Той побутна очилата си нагоре. - Не исках да си мисли, че той може да се появи всеки момент, жив, да се чеше по задника и да се чуди дали е липсвал на някого. Тя е неговото семейство. Заслужава да знае.
Маделин положи длан върху крака му.
- Прав си.
- Нима? Бях започнал да се чудя. - Петрович се обърна към Уонг, който разнасяше чашите и най-накрая стигна и до него. - Благодаря. Нямаше нужда.
- Това е моето кафене. Тя нападна моите клиенти. Луда жена не е добре за бизнеса, затова бързо вън. - Уонг ги погледна. - Къде са ви чашите? Не искате ли допълнително?
- Мисля, че са на бара - извърна се Маделин и пот-репна от болката.
Той се усмихна.
- Ще ви донеса чисти.
Маделин се изправи сковано, прегърна Уонг и залепи една влажна целувка върху плешивината на темето му. Притисна го силно към себе си, обгръщайки го с двете си ръце, като остави навън да стърчи само каната с кафе.
- Ти си много добър и мил човек и аз много те обичам.
После го пусна и скришом избърса очите си. Без да каже нито дума, Уонг отиде до бара и направи същото.