Той прекъсна връзката и набра името на Пиф. Нямаше представа в коя точка на света се намира и не се изненада, когато най-после чу сънения й глас.
- Сам? - Нямаше картина, само мекото съскане на смущенията и шумоленето на чаршафи.
- Пиф. Къде си?
В леглото. Трябва да хващам самолет в малките часове.
Не, имам предвид къде си в географския смисъл.
- Пасадина.
- Ебать-копать. И къде отиваш след това?
- В Сиатъл. По обяд ще правя презентация във Вашингтонския университет. -Разнесе се ново шумолене, последвано от щракване. Тя седеше в леглото до светнатата нощна лампа.
- Сама ли си? - попита той.
- Що за въпрос е това? - В гласа й се долавяше възмущение, но на него не му пукаше. - Разбира се, че съм сама. Това е Реконструкционистка Америка
- не можеш да наемеш дори стая за двама, без да си покажеш брачното свидетелство.
- Извинявай, извинявай. Трябва да се махнеш от САЩ колкото се може по-бързо. Канада ще свърши работа. Когато стигнеш в Сиатъл, наеми си кола и карай към границата. Но трябва да отидеш право там, пропусни лекцията.
- Нали не е заради онази подигравка със Станфорд?
Той въздъхна.
- Не. Хубаво щеше да е. Става дума за ЦРУ. Те убиха Хари Чейн и един от хората на Марченко; бях и с двамата, когато умряха, и наистина започва да ме гони параноята.
- Леле. Поспри малко, Сам. Чейн е мъртъв? И сега ЦРУ се опитват да убият теб?
- Да. Това е в общи линии. Нещо едва не разцепи Метрозоната по време на Дългата нощ. И сега те искат да го намерят и съответно да го унищожат или да го заловят. Единствените хора, които знаят какво е то, сме аз, ти, Мади и Соня.
- Но ти унищожи Джихада. - Пиф замълча. - О, Сам.
- Споразумях се с него. Не че янките ще ми повярват каквото и да им кажа, особено след като претрепах един от техните агенти. Цялата работа е пълен пиздец, Пиф, и ти ще трябва да бягаш.
- Какво си направил, Сам? Къде е Джихадът сега? - Гласът й непрекъснато се променяше - от силен и ясен до приглушен.
- Пиф?
- Опитвам се да се облека, а едната ми обувка е под леглото. - Тя се изправи. - Намерих я.
- Няма вече Джихад. Той изчезна завинаги. Но запазих програмния код.
Тя го познаваше твърде добре.
- Идиот такъв. Гениален идиот. Сега трябва да намеря начин да стигна до
Мексико, а тук е полунощ. - Тя бързо напълни сака си и дръпна ципа. - Знаеш, че ако все още не са се добрали до теб, изчезването ми ще им подскаже веднага къде да търсят? И въпреки това ми се обади?
- Да.
На вратата му се почука. Стомахът му се сви.
- Задръж така - каза той на Пиф. - Влез!
Вратата се открехна и през процепа се появи главата на Макнийл. Тя видя, че той води разговор, и му даде знак, че ще изчака отвън, но той й махна с ръка да влезе.
- Няма проблеми. - Той продължи да говори на Пиф. - Обади ми се, когато стигнеш до следващото място. Става ли?
- Добре.
Той прибра играчката обратно в кутията й и я бутна настрани, опитвайки се отново да си спомни малкото име на Макнийл.
- Файона. - Той забеляза картата памет, която тя държеше в ръка.
- Доктор Еканоби ли беше това? - попита тя.
- Да. - Петрович отпи глътка кафе и установи, че вече е изстинало. Насили се да го преглътне и се намръщи. - Отива в Сиатъл.
Тя кацна на ръба на бюрото му и кръстоса обутите си в дънки крака. Плъзна картата към него.
- Свърших един ден по-рано. Надявам се всичко да е наред.
Той взе картата и започна да я върти между пръстите, докато не стигна до кутрето. После обърна посоката и я върна обратно. Кокалчетата го боляха.
Тя го гледаше като вкаменена.
- Яко.
Петрович осъзна какво прави и размърда средния си пръст.
- Физиотерапевтично упражнение. Изгубих го в един... инцидент. - Той остави картата на бюрото. - Знаеш ли къде е Хуго?
Тя поклати глава.
- Но все още е рано.
- Да. Просто си мисля, че двамата с него можете да заминете някъде на почивка. Доста далеч оттук.
Макнийл настръхна, щом чу предложението му.
- Но ние вършим добра работа. Не можем да спрем точно сега само заради Външните.
- Моментът не е подходящ за героични постъпки. И каузата не си заслужава.
- Петрович се отблъсна от бюрото и столът му се плъзна до стената. Едва тогава се изправи и отново отиде при каната. - Трябва да се махнете оттук, докато все още можете.
- Обичам си длъжността. Обичам този предмет. - Тя слезе от бюрото и застана до него, нещастна, неуверена. - Не искам друг да ме обучава. Искам да се уча от вас.