Миямото скочи след него и се огледа.
- Тук като че ли не изглежда по-добре, Петрович-сан.
Потокът от хора продължаваше да се носи на юг - застрашително движещо се препятствие, което двамата трябваше да преодолеят. Съобщаваше се, че Външните са се приближили до Хампстед Хийт; хората, които живееха в западната му част, имаха къде да отидат, но за онези на изток имаше само един изход. Тауър Бридж беше най-ниската пресечна точка над реката, точно в сърцето на града.
- Ако бягах толкова бавно, никога нямаше да стигнем дотук. Но дори в тази ситуация все някой трябва да управлява трафика. - Петрович побутна очилата си нагоре. - Май трябва да сме благодарни, че това не се е превърнало в паническо бягство.
Засега каза Миямото.
От Стратфорд съобщават за сблъсъци.
- Чёрт. - Петрович бръкна в джоба си, за да извади кутийката с капаците. Защипа ги върху очилата си и включи играчката.
[Моши моши.]
- Нуждая се от маршрут. В Уест Хам има една казарма, която е база за операциите на Маделин. Ще е още по-добре, ако можеш и да подслушваш радиочестотите на ИВМ - без те да разбират, че ги слушаш - и да се опиташ да я чуеш.
- С кого говорите? - попита Миямото.
- Навигационна система с гласово активиране. С някои допълнителни,нестандартни плъгини.
Пред очите му започна да се появява текст:
[Имам нужда от уточняване на критериите: най-къс, най-безопасен, най-бърз или комбинация от тези три параметъра.]
- Нека да е най-бързият.
ИИ се материализира пред невиждащия го Миямото.
[Всеки маршрут, всякакъв способ?]
- Да.
[Как се справяш с тичането по железопътни релси?]
- О, сигурно се шегуваш.
[Никакви влакове. Никакви хора. Знам, че са ти го обещавали и преди -този път ще е различно.] - Използвайки камерите на отсрещната сграда, аватарът огледа Миямото. - [Кой е този?]
Осъзнавайки, че човек не би могъл да води разговор с обикновена навигационна система, камо ли да спори с нея, Петрович написа отговора си върху екрана на играчката: „Това е един от корпоративните самураи на Соня".
Аватарът на ИИ огледа Миямото и рече одобрително:
[Изглежда ми компетентен.]
„Ще ти се - написа в отговор Петрович. - Сега се захващай за работа. Нямаме време за това."
[Аз съм - изненадан не е съвсем точна дума - изумен от способността на човеците да имат две противоположни мнения едновременно. Ще трябва да проуча как е възможно това.]
Петрович знаеше, че по-късно ще съжалява, но все пак попита: „За какво говориш, чёрт?".
[Ти отказа да заявиш, че си влюбен в жена си. И въп-реки това с всичките си действия го потвърждаваш.]
Миямото беше започнал да проявява силен интерес към онова, с което се занимаваше Петрович. Той изкриви глава, за да види какво е написано на екрана, но Петрович затвори играчката, преди японецът да успее да разчете и една дума.
Аватарът се усмихна; Петрович мразеше това изражение, защото знаеше, че необятният интелект, който се криеше зад рошавата коса и престорената невинност, отново е спечелил точка над него и изпитва перверзно удоволствие от това.
- Да не би да правиш нещо, за което трябва да знам? - Миямото се наведе напред и Петрович видя собственото си отражение в тъмните очила.
- Не.
Аватарът се запъти към тълпата, обърна се и махна с ръка. Беше направил да изглежда така, сякаш преминаващите фигури го скриват от погледа на Петрович, което си беше чиста загуба на процесорно време; той просто се фукаше.
Петрович прибра играчката в джоба си.
- Да тръгваме.
- Имате ли представа как да се промъкнем през това безумие?
- Да.
Следвайки аватара, Петрович си проправи с лакти път през тълпата и навлезе в лабиринта от странични улички. Потокът от хора се придържаше към главната улица, воден от стадния инстинкт и картите, които бяха започнали да се разпадат. Лабиринтът от високи градски къщи и къси прави улички сигурно изглеждаше объркващ и плашещ на обикновения беглец, чиято главна грижа беше да стигне до моста преди взривяването му. Така че Петрович и Миямото продължиха с лекота по пътя си към Падингтън. Трябваше да прекосят Съсекс Гардънс и да слязат от Еджуеър Роуд, който се беше задръстил от коли и изнервени хора, но след това отново се върнаха на малките улички пред станцията.
Аватарът тичаше пред тях, спираше да ги изчака, след което отново се втурваше напред, пришпорвайки ги да го следват.
Прейд Стрийт не се различаваше особено от останалите улици, по които бяха преминали. В единия си край се сливаше с друга улица. Когато Петрович скочи на пок-рива на първата изпречила му се кола и се приготви да се прехвърли на следващата, събралата се тълпа вече се намираше на ръба на бунта и обстановката се беше нажежила до крайност.