Както вече казах, хората са деца. Не е необичайно за децата да търсят строгата ръка на авторитета от един властващ баща. Но както на детето му омръзват всички нови играчки, така и тази след време му омръзва. Когато обаче родителят е мъдър, подобно на мъдро правителство, той знае кога да разиграва ролята на груб и деспотичен баща и кога на мекушав. Властта отразява в себе си желанията на хората; и хората са най-доволни, когато подхранват капризите на властта. Тиранията, която често не се различава особено от недолюбваната монархия, понякога задоволява човешките страсти.
Именно това е мястото, където природата на човека и природата на властта си подават ръка. Властта не понася добре оковите на покоя; нито пък хората. Властта следва прищевките си; същото правят и хората. Властта задоволява жаждата си чрез прицелено в бъдещето, ако не и във вечността завоевание; хората също търсят разсейване и забава в политическата експанзия. По този начин пътищата на властта и потребностите на хората си подхождат една на друга до съвършенство.
До този момент говорих с общи термини. Обясних, че хората трябва да бъдат оставени свободни, за да действат съгласно агресивните си желания (в определени рамки, за които те не трябва да се досещат); че властта е движеща, капризна сила, която се простира далеч отвъд рамките, налагани от демокрациите, олигархиите и всичко останало: и че където става въпрос за упражняване на власт, хората и властите се стремят към едно и също нещо. Остава ни само да зададем централния въпрос: Как се постига тази цел?
Ще огранича наблюденията си до онези, които упражняват властта. Говорих достатъчно за хората. Те остават грижа, но само дотогава, докато следват малцината водещи. За да разберем агресивните желания на главната тълпа, е необходима стъпка във водачеството. Да се планира чрез измама промяна в желанията им, така че държавата да може да процъфтява, е по-трудната задача.
Успехът в това начинание изисква ясно разбиране на природата на държавата. Вече не е особено умно да се описва държавата като единична сфера, като едно неразделимо цяло. Не възнамерявам да наблягам върху очевидното, че суверенността е разделима. Римската република със Сената, консулите и трибуните си е достатъчно доказателство, че такова разделение е не само възможно, но може би дори допринасящо за стабилността. Не. Аз искам да наложа твърдението, че държавите се състоят от три отделни сфери, всяка от които играе особена роля във взаимоотношенията между лидерите и народа. Тези сфери са политическата, икономическата и социалната.14
Първата се дефинира най-лесно. Тя е най-осезаемата от трите, защото за изследванията й са излети океани от мастило. Втората е, ако позволява скромността, мое собствено обозначение на дефиницията на онези дейности в търговията и отношенията в рамките на държавата и без нейно участие. В продължение на столетия терминът е обозначавал поддръжката на домакинствата. Такива са и многобройните позовавания на Аристотел на „оекономията“ в неговите „Политика“ и „Нихомахеанска етика“. Но не е ли държавата в широкия смисъл на думата едно домакинство? Следователно съвсем логично е да се отнасяме към поддръжката на държавата по същия начин, както се отнасяме към поддръжката на домакинствата и по този начин да разработим по-обширна представа за икономиката. Колкото до третата, тя е най-абстрактната от трите. Засега само ще напомня на читателя, че образованието заема централното място в социалната сфера и аз ще оставя по-подробната дискусия за по-нататък.
До този момент авторите на теории, и практични, и непрактични, са събирали трите сфери в една кошница, като по-често са считали политическата сфера като централната сила на управлението. Икономиката и обществото са им изглеждали само малко повече от отражения на политическата власт. Този подход, макар и често използван, не успява да разкрие действителната сложна структура на държавата. Онези, които поемат по този път, са като онзи, който след като опитал задушеното, отбелязал, че говеждото е с добро качество, и следователно, цялото ястие е със задоволително качество. Епикуреецът обаче е този, който отбелязва, че нежният аромат на картофите, праз-лукът, морковите и бульонът правят всъщност ястието и който знае как да поддържа деликатния им баланс. Ако задушеното не се хареса следващия път на първия човек, той ще търси причината за това единствено само в говеждото като причина за неговото недоволство. Епикуреецът има по-фин вкус, по-дискретно чувство за съставките и той знае какво да провери, когато задушеното не го задоволява. Същото е и при държавите — лидерите трябва да разпознават различните съставки на политиката, икономиката и социалната сфера и да ги балансират добре, за да постигат стабилност.
14
Това несъмнено беше най-трудният термин за превод в ръкописа. Айзенрайх използва думите communitas и humanitas, понякога заедно, като често ги заменя една с друга при описанието на тази сфера. Трудно е да се повярва, че той би признал това за „социална сфера“ в съвременния смисъл, но той със сигурност е намеквал тъкмо за него. Избрах думата социална, защото тя изглежда обхваща обширната област, която той има предвид. Нещо повече, терминът е в съгласие със сферата, която той описва — тази, в която се осъществяват образователната и културната манипулации. Фактът, че терминът, както ние го познаваме, се появява в трудове на политическата философия 250 години по-късно, трябва само да потвърждава изключителните таланти на Айзенрайх като изследовател на държавническото изкуство. — Б.а.