И както за различните ястия има различни готвачи, също така трябва да има отделни Префекти за различните сфери в рамките на държавата: един човек, който да разбира политическите взаимоотношения, друг, който да управлява икономическата сфера, и трети, който да решава социалната политика. И тъй като всеки трябва да се придържа към рамките на собствената си сфера, той не трябва да се взира отблизо в конструкциите, зададени от другите с неговия ранг в другите сфери. Изискванията при всяка сфера са толкова строги, че за водачите на сферите просто не остава време да се занимават с каквото и да било друго, освен със собствените са задачи.
Как тогава те ще действат в хармония? Тоест как, ако всеки се грижи само за собствената си сфера, конструкциите във всяка една сфера ще обслужват по най-добър начин интересите на държавата като цяло? Разбира се, без някаква основна фигура, която да надзирава всички действия в рамките на всяка сфера, ще се получи анархия. Следователно зад тримата мъже трябва да застане един мъж, който да ги ръководи с внимателни подсказвания и мъдри съвети. Не е необходимо той да бъде много опитен в делата, които се разгръщат във всяка отделна сфера. По-скоро той трябва да има общ поглед от високо — с проникновението на Аврелий, с волята на Цинцинат — способност, която позволява на съперничествата между отделните сфери да усилват връзките помежду им. Той не е принц, не е суверенен монарх, чиято еднолична власт диктува пътя на държавата. Само в определени моменти той налага такава власт. При всички останали моменти той просто седи и наблюдава, щастлив извън кипящия казан. Той не е жаден за власт и въпреки това може да я обуздава, когато обстоятелствата го призоват. За него надмощието е всичко друго само не и отражение на стабилността и той знае, че такава стабилност се основава върху манипулациите на сферите, които той надзирава.
Необходимо е едно кратко отклонение, за да разгледаме характера на този човек, когото аз оттук насетне ще наричам Надзирателя. Само един човек от миналото е показал правилното разположение на Надзирателя. Цинцинат, призован по време на оранта от Минусианското консулство да отблъсне еквите, приема поста диктатор на Рим с единствената цел да възстанови реда в Империята; и след като го постига, той се връща към ралото си след шест месеца. Неговата амбиция е била единствено да върне стабилността на Империята, а не в осигуряването на собствената си власт. Нашият Надзирател не е орач, нито може когато и да било да напусне коридорите на властта, но негово използване на властта трябва да демонстрира пълното отсъствие на егоизма и тясната цел, която си е поставял Цинцинат.
Взаимоотношенията между тримата Префекти и Надзирателя ще определят благоденствието на държавата и, което е не по-малко важно, контрола над хората. Всяка сфера трябва да поддържа автономност. Или най-малкото подобна отделеност трябва да изглежда реална на народа. Тоест хората рядко ще имат нужда да научават за Надзирателя, който държи трите сфери в хармония. За простата тълпа, политиката, икономиката и социалната сфера се ръководят от различни хора, като всеки от тях е по някакъв начин проверка на амбициите на другите двама. По този начин републиканската добродетел ще засенчва управлението, защото властта ще изглежда разделена между мнозина. Добрият външен вид на рамките и балансите (да заемем отново от Полибий) ще задоволят капризите на хората.
Те също така ще бъдат убеждавани по всяко време, че формата на държавата отговаря на тяхното желание. Когато, например, тълпата зареве за аристокрация, ще доминира социалната сфера. Когато същите тези гласове започнат да плачат за олигархия, ще доминира икономическата сфера. А когато вече преситени, се разплачат за принц, ще се появи и политическият лидер. По този начин фасадата на управлението ще се мени с ветровете на обществения интерес и ентусиазъм, за да поддържа народа заблуден и доволен. И поради това агресивното желание у хората никога няма да стане причина за разкъсване на тъканта на една държава, която съпровожда жаждата им за промяна.
Тези промени, това ще стане очевидно, са изградени повече върху измамата, отколкото върху реалността. Защото ако на една държава, ако трябва да говорим истината, един ден й се наложи да приеме капаните на демокрацията, а на следващия ден капаните на тиранията, от нея повече държава не става. Последователността трябва да бъде сигналната дума за лидерите й. Както много автори са забелязвали, държавата много напомня на кораб. Метафората обаче няма почти нищо общо с ролята на капитана или моряците и дори още по-малко с трудния въпрос кой стои на кърмата. Тук сходството по-скоро лежи в конструкцията като цяло. За да се държи корабът над водата, за да се справя с всякакво вълнение, за да остава стабилен по време на вълненията, на битка или метеж всеки кораб разчита на едно-единствено устройство, скрито от всички очи. Килът. Килът остава постоянен във всички моменти — корабът може да приема нови моряци, може да смени мачтата с по-висока, може да предприема нови плавания, но тези промени касаят единствено формата му, а основата си остава една и съща. Това, което поддържа кораба стабилен, никога не се променя. Така е и в рамките на държавата.